Oсми брой на списание “Алманах – списание за хуманитарни науки”


 

Представяме на Вашето внимание 8-ми брой на списание “Алманах – списание за хуманитарни науки”

Виж повече

Последни Новини

Покана: Научна конференция „Културните коридори на Югоизточна Европа – културен туризъм без граници”


В периода 2-7 октомври 2018 г. в Санторини (Гърция) ще бъде проведена научна конференция “Културните коридори на Югоизточна Европа – културен туризъм без граници”, която всяка година събира учени от различни професионални направления, обединявайки усилията им за идентифициране, опазване и промотиране на културното наследство на страните в региона, както и използването му като основа за устойчиво туристическо развитие.

Събитието се организира от катедра “Туризъм” към Стопанския факултет на ЮЗУ “Неофит Рилски”, със съорганизатори Съюз на учените в България – клон Благоевград, катедра “Културология” към Югозападния университет и катедра “Икономика и организация на туризма” към Икономическия университет във Варна.

Повече информация можете да откриете в приложените Покана и Регистрационен формуляр
Източник, Покана и Регистрационен формуляр: http://www.swu.bg/

12 април – Представяне на книгата “Неразказани легенди за маите” от Луис Монтеро


Научният център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“ и катедрата „История и теория на литературата“ към Факултета по хуманитарни науки на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ и Институтът „Сервантес“ – София, канят всички, които се интересуват от митологията, фолклора и изкуството на древните маи, на 12 април от 16 часа в зала 211 на корпус 1.

Луис Монтеро (Луис Хулиан Монтеро Палма) ще представи своята книга „НЕРАЗКАЗАНИ ЛЕГЕНДИ ЗА МАИТЕ“.

Презентацията ще бъде последвана от лекция за изобразителното изкуство на маите – „ГЕОМЕТРИЯ НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО“.
Лекцията ще изнесе Ана Монтеро, художничка с участия в изложби в Латинска Америка.
Източник: http://sveti-arhangel-mihail.dir.bg/

17 април – Среща-разговор „ПРИ БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ В… БРАЗИЛИЯ“


Предстои Среща-разговор „ПРИ БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ В… БРАЗИЛИЯ“:

Уважаеми колеги и приятели,

На 17. 04. 2018 г. (вторник) от 18.00 ч. в зала № 19 на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ул. Московска 6а, ет. 2) в рамките на Научноизследователска работилница „Мобилност. Миграции. Култура“ ще се проведе среща-разговор с д.и.н. проф. Николай ЧЕРВЕНКОВ, Мая ДАСКАЛОВА (преводач) и Мария ЧЕРВЕНКОВА (оператор). Темата на сбирката ще бъде:

„ПРИ БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ В… БРАЗИЛИЯ“

Гостите ни ще се споделят за пътуването в Бразилия, осъществено приз юни 2017 г., за да се запознаят с потомците на бесарабските българи, които се заселват в тази далечна южно-американската държава през 20-те години на миналия век. Ще бъдат повдигнати интересни въпроси за преселването, адаптацията и живота им в бразилското общество, днешното им положение, обществени, културни и национални прояви. Същевременно ще бъдат представени трудове за тази общност. Разказите ще бъдат илюстровани с богат фото и видео материал.

Каним най-любезни всички заинтригувани от тази наистина интересна предстояща среща!

Заповядайте!
Източник: http://iefem.bas.bg/

Излезе от печат осмият том от поредицата Приноси към българската археология на НАИМ при БАН (достъп до ел. вариант)

Излезе от печат осмият том от поредицата Приноси към българската археология на НАИМ при БАН. Съставители и редактори са Валери Григоров, Петър Димитров, Методи Златков и Евгения Коматарова-Балинова от Секцията за средновековна археология на НАИМ при БАН.

Томът е в памет на доц. д-р Ирина Щерева. Научната ѝ дейност се свързва с откриването на крепостта Туида (Сливен), с разкопки на Пернишката крепост, на Дворцовите комплекси в Плиска и Велики Преслав и с разкопките на Голямата базилика в Плиска. Ирина Щерева е сред най-добрите познавачи на средновековната керамика.

Сборникът съдържа 24 научни статии, свързани предимно с изследвания на средновековни археологически паметници. Обособяват се няколко големи теми: градове и селища, керамика, малка пластика, некрополи. В сборника са включени също така дискусионни статии, теоретични разработки и интердисциплинарни изследвания.

Онлайн версията (със свободен достъп) вече е достъпна на адрес http://series.naim.bg/index.php/CBA, откъдето можете да я свалите като pdf файл.

В. Григоров, П. Димитров, М. Златков, Е. Коматарова-Балинова (ред.). В памет на Ирина Щерева. (Приноси към българската археология, том 8). София: НАИМ–БАН, 2018. ISBN (print): 978-954-9472-56-1; ISBN (online): 978-954-9472-57-8.

Източник: http://naim.bg/

18 – 19 април – ХII-та теоретична конференция на специалност „Архивистика и документалистика“

По повод предстоящото официално отбелязване Деня на специалност „Архивистика и документалистика“ в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” на 18 и 19 април 2018 г. (от 09:30 часа) в Заседателна зала № 1 на Ректората ще се проведе ХII-та теоретична конференция на специалността.

Събитието се организира съвместно с Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев” към Софийския университет и се провежда в рамките на традиционните Университетски четения по архивистика.

Темата на предстоящия национален научен форум е: Специалните исторически дисциплини в университетското архивно образование, архивната практика и изследванията по история. Както е известно, не само наименованията, но и техният методически инструментариум с оглед приложението му в архивната работа, се разглежда детайлно в Лекциите по архивистика на акад./проф. Иван Дуйчев, патрон на специалност „Архивистика и документалистика“.

Целта на конференцията е да се привлече вниманието на ръководствата и експертите в образователните институции и архивите, както и на университетските преподаватели и изследователи, към проблема за присъствието на специалните исторически дисциплини, сред които изворознание, херменевтика, палеография, дипломатика, сфрагистика, хералдика, кодикология, археография, генеалогия и други, в учебните планове на различните хуманитарни специалности, в частност и специалност „Архивистика и документалистика“ в Историческия факултет на Софийския университет.

Mетодическият инструментариум на специалните исторически дисциплини има своето приложение и в изследванията по история. Ето защо визираните дисциплини представляват интерес от гледна точка съвременното хуманитарно университетско образование като цяло.
Източник и Програма: https://www.uni-sofia.bg/

16 април – Международна конференция „Скритото лице на спасението на българските евреи“


На 16 април 2018 г. в 224 аудитория (зала „Америка за България“) в Ректората на Софийския университет ще се проведе конференция на тема „Скритото лице на спасението на българските евреи“.

Организатори на международния форум са Юридическият факултет на Алма матер, Факултетът по Ебраистика към Университета в Страсбург, Българската асоциация на оцелелите от Холокоста и техните деца и Alto communications and Publishing.

Събитието ще открият деканът на Юридическия факултет проф. Сашо Пенов и посланикът на Израел в България г-жа Ирит Лилиан.

Сред участниците са: д-р Мордехай Шенхав (директор на Факултета по Ебраистика на Страсбургския университет), д-р Красимир Кънев (председател на Българския хелзинкски комитет), проф. Георги Близнашки, Леа Коен, д-р Ангел Чорапчиев, д-р Здравка Кръстева, д-р Виктория Бисерова, д-р Албена Танева, Александър Везенков и други.

Програма

*Поради ограничения брой места в залата, желателно е предварително записване на страницата на Асоциацията: https://www.facebook.com/inmemoryofourparents/;

Събитие във Фейсбук ;
Източник и Програма: https://www.uni-sofia.bg/

29 март – Представяне на 42-я документален сборник от поредицата “Из архивите на ДС”

Комисията по досиетата и Югозападният университет “Неофит Рилски”, Катедра “История” Ви канят на представянето на 42-я документален сборник от поредицата “Из архивите на ДС” Държавна сигурност и забранени организации (Бранниците, Ратниците, Легионерите и младежите от Отец Паисий”) (1944-1991)

Премиерата ще се състои на 29 март 2018 г. от 11.00 часа в читалнята на Университетската библиотека.

За един продължителен период от време органите на ДС са активно ангажирани с отстраняването от политическата сцена и социалния живот на организации с идейна и политическа платформа, противопоставяща се на властващата идеология. С тази задача е натоварено отделение “А” (вътрешнополитическото разузнаване) към ДНМ, чрез него се води борба срещу контрареволюцията. Функцията на отделение “А” е да проследява, преследва, разкрива, арестува, и предава на Народения съд “вражеските елементи”. След приключването на работата на Народния съд (април 1945 г.) централните групи в отделение “А” се обособяват за дейност в различни направления за борба с анархисти, троцкисти, срещу православното духовенство, срещу БЗНС и срещу бившите организации, определени като фашистки.

В първия раздел на сборника са публикувани факсимилета, разглеждащи организациите и тяхната забрана на 6-ти септември 1944, през погледа на ДС.

Във втория раздел са включени документи, свързани със Съюза на българските национални легиони и нелегалната дейност, извършвана от бившите му членове след разформирането на организацията.

В третия раздел са поместени документи за други разформировани организации: “Бранник”, “Съюзът на ратниците за напредък на българщината”, Всебългарският съюз “Отец Паисий” и тяхната нелегална дейност.

Книжното тяло на сборника включва 97 фототипни документа, а неговото разширено електронно издание 128.
Източник: http://www.swu.bg/

29 март – Историци и истории, еп. 2: Ехо от войната

Пазим ли спомена за участието на България във Втората световна война и какво провокира един млад човек да започне да обикаля страната в издирване на последните живи ветерани от най-големия конфликт в човешката история? Кои са най-любопитните му срещи и как живеят героите от войната в наши дни?

Във втория епизод на нашия нов формат “Историци и истории” ще ви срещнем с д-р Константин Голев от Българската академия на науките, който в продължение на години събира и издава разказите на ветераните. Започнала като доброволна студентска инициатива, тази негова дейност се развива през годините и успява да съхрани спомените на стотици участници във войната. Част от тях са публикувани в двата тома на книгата “Ехо от войната”, а съвсем скоро предстои издаването на третия том от поредицата с помощта на Университетския комплекс по хуманитаристика към Софийския университет.

С нас ще са и други участници в проекта, които след презентацията на д-р Голев ще разкажат за своите лични преживявания по различни кътчета от страната и за срещите си с ветераните. В дискусията ще можете да задавате своите въпроси към д-р Голев и неговия екип, а защо не и да разкажете спомен, останал ви от разказите на вашите по-възрастни роднини.

Заповядайте на 29 март от 19:00 часа в дома на MOVE.BG на ул. “Сердика” 20.
Събитието във Фейсбук

22 март – Кръгла маса на тема “На какво ни учи историята?”

Унгарският културен институт ви кани на кръгла маса на тема “На какво ни учи историята” на 22 март от 17 часа в Българския културен център на ул. Веслец 13.

Поводът за провеждането на кръглата маса е: 75-та годишнина от спасяването на българските евреи и почитане паметта на депортираните евреи от Тракия и Македония, както и по повод новото издание на книгата на Тошо Дончев “За делничните добродетели”
В кръглата маса ще участват: проф. дин Илия Тодев, доц. д-р Румяна Христиди, доц. д-р Йордан Ефтимов, Тони Николов, Владимир Пауновски, Митко Новков и гостът от Унгария – д-р Тошо Дончев.
Разговора ще води Марин Георгиев.
Проявата се осъществява със съдействието на Организацията на евреите в България – Шалом.
Източник: http://gate.cas.bg/

20 март – Публична лекция на доц. д-р Бинка Добрева – “Световно признание на българската народна песен – фолклорни посланици”.

На 20 март 2018 г. (вторник) от 13:00 часа доц. д-р Бинка Добрева ще изнесе публична лекция на тема “Световно признание на българската народна песен – фолклорни посланици”.
Срещата на доц. Добрева със студенти, преподаватели и гости ще се проведе в зала 114, Учебен корпус 1 на Югозападен университет “Неофит Рилски”. По време на лекцията студенти от специалностите “Изпълнителско изкуство (народни инструменти или народно пеене) и “Педагогика на музикалното изкуство” ще демонстрират уменията си като изпълнят някои български народни песни, станали известни в цял свят.
Източник: http://www.swu.bg/

19 март – Публична лекция на тема „Геополитическата обстановка на Балканите в миналото и днес“


Столична библиотека и Историческо дружество „Българска орда“ ви канят на публична лекция на тема „Геополитическата обстановка на Балканите в миналото и днес“, с лектор Иван Николов от списание „България – Македония“, която ще се проведе на 19 март (понеделник) 2018 г. от 18.00 ч. в зала „Вяра“. (Пл. Славейков №4)Входът е свободен – заповядайте!
Източник: https://www.libsofia.bg/

Нова книга: “Българоезичните мюсюлмани в Западна Тракия през втората половина на XX в.”


Вече може да бъде потърсена новоиздадената книга на младия изследовател Явор Саръев “Българоезичните мюсюлмани в Западна Тракия през втората половина на XX в.”

Темата за Българоезичните мюсюлмани в Западна Тракия през втората половина на ХХ век се отнася до една от най-трайните последици на вековната османска имперска политика, която добива все повече актуалност и значение днес – конвертирането на балкански християни. Поставя се акцент върху въпроса за състоянието на българоезичните мюсюлмани в Западна Тракия (Северна Гърция), намиращи се на кръстопътя между езикова, национална и религиозна принадлежност, който до момента не е намерил подобаващо място в историческата научна литература у нас. Това се отнася най-вече за периода на Студената война, когато Западна Тракия е „гореща граница” между НАТО и силите на Варшавския договор.

Книгата е докторска дисертация, базирана на неизследвани до този момент документи от българска страна и осветлява състоянието, в което се намират мюсюлманите в района на Ксанти и Комотини.

21 март – Публичен дебат на тема: „Източното разширяване на ЕС – 15 години по-късно (Европейска перспектива на Западни Балкани)“

На 21 Март от 18:00 часа в Конферентна зала, Ректорат на СУ “Св. Климент Охридски” ще се състои Публичен дебат на тема: „Източното разширяване на ЕС – 15 години по-късно (Европейска перспектива на Западни Балкани)“

Поводът е публикуваната преди месец монография на доц. Велева „Източното разширяване на ЕС – интереси, компромиси, резултати“, която анализира оформянето на политиката на Източно разширяване между 1989 и 2002 г.

Петнадесет години след приключването на преговорите за Голямото разширяване в края на 2002 г., 2017 г. донесе значителна промяна в политиката на разширяване, след като в началото на настоящия си мандат Европейската комисия заяви, че тази политика няма да е приоритет на ЕС. В речта си за състоянието на Съюза през септември 2017 г. Юнкер ясно отбеляза необходимостта от даване на европейска перспектива на страните от Западни Балкани. Тази перспектива беше избрана за приоритет на българското председателство на Съвета през първата половина на 2018 г., а преди месец Европейската комисия представи и стратегически документ за нея.

Вземайки повод от проучването на доц. Велева, изследователите могат да съпоставят професионалните си коментари и прогнози относно настоящето и бъдещето на Източното разширяване на ЕС, за участието на България в този процес и особено за това какво зависи от нас за интеграционната перспектива на Западните Балкани.

В дебата ще участват: доц. Ю. Захариева, проф. И. Шикова проф. Г. Димитров, доц. К. Симеонов, доц. М. Велева, д-р Л. Тонева, д-р Б. Мавров.
Източник: https://www.uni-sofia.bg/

16 март – Премиера на книгата на Младен Влашки „Млада Виена“ в млада България“

На 16 март 2018 г. от 18.30 ч. в Конферентната зала в Ректората на Софийски университет “Св. Климент Охридски” ще се състои премиерата на книгата на Младен Влашки „Млада Виена“ в млада България“ Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални литературни проекции в България до 1944 г. Книгата ще бъде представена от проф. Майа Разбойникова-Фратева .

Събитието се организира от Културния център на Софийския университет и ИК „Хермес“.

Тази книга връща на българската колективна памет изгубени културни фигури и събития от покрит със забрава културен пласт.

За пръв път българският читател може да се запознае с характера на драматичното творчество на групата „Млада Виена“, в което намира литературно отражение духът на Виенската модерност. Виена около 1900 г., когато успоредно с появата на научните теории на Ернст Мах, Зигмунд Фройд, Ото Вайнингер творят Херман Бар, Артур Шницлер, Хуго фон Хофманстал.

В какви отношения влиза духът на краевековна Виена с младата българска култура? Каква роля играе българският княз Фердинанд като фигура на Виенската модерност? Как в ранното творчество на Теодор Траянов, което съвременниците му възприемат като начало на българския символизъм, присъства младовиенският дух? Защо в превода на Хофмансталовата „Електра“ Николай Лилиев разкрива неподозираните възможности на българския език да изразява ужас и човешки потрес? Как Гео Милев стига до „кубистична“ интерпретация на същата пиеса? Как социалистите „употребяват“ пазарно Шницлеровото „Хоро“? Каква е истината за постановката на „Младият крал“ по „изгубеното“ експозе на Теодор Траянов и музика на Димитър Караджов във Виена?

Отговорите на тези въпроси, за чието съществуване в съвременната българска култура няма отредено място, са плод на дългогодишната литературно-археологическа и контекстуално реконструктивна работа на автора.

Младен Влашки преподава основно Антична и западноевропейска литература в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Специализирал е във Виенския университет като Франц-Верфелов стипендиант. Научните му интереси са насочени към литературните процеси на модерността с акцент върху Виенската модерност, немскоезичните автори и тяхната рецепция в България. Съосновател и редактор е на списание „Страница“. Автор е на литературна критика, учебна литература, научни студии и на монографията за съвременния български роман „РоманOлогия ли?“ (Хермес, 2014).
Източник: https://www.uni-sofia.bg/

15 март – Кръгла маса на тема „Представяне на цитатната активност на българските учени“.

На 15.03.2018 г. от 10.00 часа до 13.00 часа в Конферентната зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (Северно крило, ет. 2) ще се проведе кръгла маса на тема „Представяне на цитатната активност на българските учени“.

Събитието е по проект „Проектиране и разработване на прототип на информационна система „Указател за цитируемост на публикации от български автори (обществени науки)“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ (2017; договор № ДН 15/1 от 11.12.2017 г.).

Целта на проекта е повишаване видимостта на публикациите на изследователи/автори от България и постигане на по-висок персонален индекс на цитиране в сферите на обществените науки. Ще бъде разработен модел за цитатен указател, чрез който да се осигурява 360/24 достъп до информация за цитирани публикации на български език от български автори (обществени науки). Повече за проекта: http://citation.uni-sofia.bg/ .
Източник: https://www.uni-sofia.bg/

15 март – Представяне на резултатите от проведените през 2017 г. теренни археологически проучвания на на средновековния Червен

На 15 март, четвъртък, от 18 часа в зала „Kняз Александър I” на Историческия музей в Русе ще бъде представена презентация на тема „Средновековният Червен и църква №16“, на която археологът Светлана Великова ще запознае присъстващите с резултатите от проведените през 2017 г. теренни проучвания на археологическия резерват.

През миналата година разкопките на средновековния Червен се осъществиха в напълно нова крепостна зона. Открита бе основа на църква – шестнадесетата до момента, намерена там. Разкрити са и множество фрагменти от стенописи в разнообразни цветови нюанси, които някога са украсявали стените на постройката. По мнение на археолозите това е един от най-преставителните храмове в средновековния град.

Червен е археологически обект със значим принос в изучаването на средновековната българска култура. На негова територия са разкрити още замък, крепостни стени, два подземни водоснабдителни прохода, много църкви, обществено-административни сгради, както и жилища и различни значими археологически находки.
Източник: http://www.desant.net/

12 март – Представяне на книгата на Стоян Райчевски “Бежанци и преселници от Беломорието и Егейска Македония 1941 – 1949″


БАН, Столична община, Съюзът на българските писатели и Издателство “Захари Стоянов” имат удоволствието да Ви поканят на представяне на книгата на Стоян Райчевски “Бежанци и преселници от Беломорието и Егейска Македония 1941 – 1949″.
Събитието ще се проведе на 12 март (понеделник) от 18:00 часа в Големия салон на БАН, София, ул. 15 ноември №1.
Източник: https://www.facebook.com/events/

11 март – Богослужения и празник във Враца по повод честването на паметта на св. Софроний Врачански


На 11 март Православната църква отдава почит на духовния закрилник на Враца свети Софроний Врачански. По този повод в навечерието на празника – на 10 март (събота) – вечерта ще бъде отслужено всенощно бдение в храма “Св. Възнесение”. Началото е в 17 ч., а богослужението ще бъде оглавено от Врачанския митрополит Григорий в съслужение със свещеници от Враца. Специално за бдението от София в града ще пристигне мъжкият хор за византийско пеене “Св. Наум Охридски” с ръководител Андрей Касабов.

На следващия ден – 11 март (неделя) – в 9 часа също в храма “Св. Възнесение” – Врачанският митрополит Григорий ще предстоява тържествената света Литургия. След нея владиката и свещениците от града ще вземат участие в общоградското честване, което започва в 11 ч. пред паметника на св. Софроний Врачански. Там Врачанският митрополит ще отслужи водосвет с молебен за здравето и благоденствието на врачани.

Богослуженията в навечерието и в деня на св. Софроний Врачански ще се отслужат в храма “Св. Възнесение”, тъй като през годините църквата е била известна и като Възнесенски храм “Св. Софроний Врачански”.
Източник: http://www.bg-patriarshia.bg/

Научете повече и прочетете в ел. вариант едно от най-известните произведения на св. Софрония – сборникът “Неделник”:

Св. Софроний Врачански е автор на сборник с неделни и празнични проповеди, издаден в Римник (Румъния) през 1806 г. под заглавието “Кириакодромион сиреч Неделник”.
Той съдържа тълкувателни проповеди върху неделните и празничните литургийни евангелски четива. Тълкуванията са правени по съответните проповеди на архиепископ Никифор Теотокис – образован грък на служба в Руската православна църква, който озаглавил труда си Кириакодромион.
“Кириакодромион” е известен и с името на автора си – Софроние. Той е първата новобългарска печатна книга. Запазено негово издание се съхранява днес в Народната библиотека “Свв. Кирил и Методий” в София.
Въпреки че съществуват и по-ранни печатни книги, изследвачите почти единодушно определят “Кириакодромион, сиреч Неделник” на Софроний Врачански като първа новобългарска печатна книга. Традицията на подобно назоваване е твърде стара и се свързва с трудовете иа Ю. Венелин, В. Григорович, Ал. Теодоров-Балан, Б. Пенев и т. н. Самият Софроний смята своя Неделник за първата българска печатна книга. Наскоро тя се появи като една от първите седем български книги, намерили място в Световната дигитална библиотека /World Digital Library/ – http://www.wdl.org/en/item/273/
Източник и допълнителна информация: http://www.pravoslavieto.com/
Новобългарски превод на Неделник на PDF, издение от 2009 – може да се намери тук.

30 март – Научна конференция на тема „Съвременни методи и методики за научни изследвания“


На 30 март 2018 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще се проведе научна конференция на тема „Съвременни методи и методики за научни изследвания“.
Философски факултет, Кампус “Изток”, зала “Яйцето”, ет. 1, бл. 4, 09:00 часа.

Събитието се провежда в рамките на проекта „Формиране на компетентности и усъвършенстване на умения за прилагане на съвременни методи и методики за научни изследвания от млади учени“ (Договор № ДМ10/2 от 14.12.2016 г. по Фонд „Научни изследвания”). Ръководител на проекта е гл. ас. д-р Пенка Христова.

Целта на научната конференция е популяризирането и апробирането на методи за научни изследвания в социалните и хуманитарните науки.

В научната конференция ще участват студенти, докторанти, постдокторанти, специализанти, млади учени и преподаватели във висши училища.
Източник: https://www.uni-sofia.bg/

19 март – Представяне на книгата на Ленка Будилова и Марек Якоубек „Bulgarian Protestants and the Czech village of Voyvodovo“

На 19 март в Център за книгата – книжарница, корпус 1 на Нов български университет ще се проведе представяне на книгата на Ленка Будилова и Марек Якоубек „Bulgarian Protestants and the Czech village of Voyvodovo“.

Организатори: Център за книгата, департамент „Антропология“; Водещ: доц. д-р Евгения Благоева; Модератори:
проф. д-р Владимир Пенчев, ИЕФЕМ, БАН.

Книгата представя дейността на американската протестантска мисия в България от XIX век насетне, като се фокусира върху изследване на методистката църква на чешката общност, населяваща село Войводово, Врачанско. В периода 1900-1950 г. това е най-голямата методистка общност в България. Теренното изследване на Будилова и Якоубек анализира религиозността на чехите от Войводово в исторически и социокултурен контекст.

Доктор Ленка Будилова и доктор Марек Якоубек са преподаватели в института по етнология на Charles University, Прага. Провеждат теренни изследвания във Войводово от 1997 г.
Източник: https://news.nbu.bg/

27 март – Публична лекция, посетена на стогодишнината от възстановяването на независимостта на Полша през 1918 г. и историята й межу двете световни войни

На 27 март в зала Европа – Ректорат на Великотърновски университет “Св. св Кирил и Методий” – ще се проведе публична лекция на проф. Влодзимеж Сулея посветена на стогодишнината от възстановяването на независимостта на Полша през 1918 г. и на периода между двете световни войни.
Час: 13:00 – 15:00 часа; организатор: Исторически факултет на ВТУ.
Източник: http://www.uni-vt.bg/

До 16 март – Изложба „Освобождението – поглед от Космоса“ в Българската академия на науките


Изложба „Освобождението – поглед от Космоса“ по повод 140 години от Освобождението на България може да бъде разгледана до 16 март 2018 г. в Българската академия на науките.
Изложбата има образователен характер и представя чрез съвременни спътникови изображения, исторически карти и картографски продукти, места на значими военни действия по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).

Заместник-председателят на БАН чл.-кор. Костадин Ганев и директорът на Института за космически изследвания и технологии чл.-кор. Петър Гецов откриха експозицията, като в изказванията си поставиха акцент върху иновативното приложение на геоинформационните технологии. На откриването присъстваха ученици от училищата, които са партньори на образователната инициатива „Космическо училище“ и други столични училища.

Изложбата цели да привлече интереса на ученици и студенти към продуктите на картографията и продуктите, получени в резултат на наблюдението на Земята чрез изкуствени спътници и тяхното приложение в различни научни области, включително и при изучаване на миналото. Автори на десетте постера са гл. ас. д-р Стефан Стаменов и доц. д-р Ваня Стаменова от Института за космически изследвания и технологии – БАН.

За повече информация вижте www.spaceschoolbg.eu
Източник: http://www.bas.bg/

7 март – Представяне на книгата на Борислав Скочев “Концлагерът “Белене” 1949 – 1987″


„Концлагерът „Белене” 1949-1987” от Борислав Скочев се превърна в книга явление. Със своите 924 страници и близо 1800 бележки изданието, посветено на петно върху най-скорошната ни история, за което сякаш споменът потъва малко по малко, развълнува българската общественост и се оказа безценен принос за световната историография.

На премиерата на най-подробното изследване по темата „Белене” се събраха над 500 души, сред които мнозина бивши лагерници, които поискаха да поздравят автора за смелостта му.

Месец и половина по-късно Борислав Скочев гостува в Пловдив, за да представи мащабния си труд.

Заповядайте на 7 март от 18:30 ч. в хотел „Новотел” – Пловдив, където Борислав Скочев, бившият президент Петър Стоянов, писателят Захари Карабашлиев и разследващият журналист Христо Христов ще се включват в разговор-дискусия, посветен на „Българската голгота”, за острова, „който уби свободния човек”.

В „Концлагерът „Белене” 1949-1987” обстойно са проследени периодите на съществуване на лагера, колко хора е имало в него, както и какви са законовите основания за задържане, организацията на концлагерната система, обектите вътре, стопанството, принудителния труд, агентурно-оперативната работа, охраната, режима, храната, облеклото, наказанията, медицинската помощ, опитите за бягства… разстрелите.

Авторът изчерпва всички достъпни средства за достоверна информация – от публикации, спомени, книги, през представения огромен брой документи, до изповедта на оцелели от ада или техните потомци, за да може читателят сам да прецени мястото на Белене в контекста на историческите събития.
Източник: https://kulturni-novini.info/

13 март – Представяне на 43-ия документален сборник от поредицата „Из архивите на ДС“ Държавна сигурност и вероизповеданията част I. Българска православна църква (1944-1991)


Комисията по досиетата Ви кани на представянето на 43-ия документален сборник от поредицата „Из архивите на ДС“: Държавна сигурност и вероизповеданията част I. Българска православна църква (1944-1991)

Премиерата ще се състои на 13 март 2018 г. от 12.00 часа в зала „Европа“ на Ректората на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Източник: http://www.uni-vt.bg/

13 март – Представяне на книгата “Кирил, патриарх Български. Дневници”

На 13 март в Център за книгата – книжарница, корпус 1 на Нов български университет от 16:30 ще се състои представяне на книгата: “Кирил, патриарх Български. Дневници” (съставители гл. ас. Живко Левтеров и д-р Момчил Методиев).
Водещ: гл. ас. Ж. Левтеров

Настоящото издание за пръв път събира на едно място дневниковите записки на патриарх Кирил (1953-1971), до този момент разпръснати в различни архивни единици от личния му фонд в Централния държавен архив. Преобладаващият масив от записките отразяват периода на служението му като патриарх и са предимно от 50-те и 60-те години на ХХ век, като най-ранните са още от 1926 г., а последните са датирани в самото начало на 1971 г. По-голямата част са свързани с официални посещения на патриарха в чужбина и срещи с църковни делегации, пребиваващи в България. Отразени са неговите разговори с видни български интелектуалци като Симеон Радев и Борис Христов, с председателя на Комитета по църковни въпроси Михаил Кючуков, с чужди посланици и гости на БПЦ.
Дневниците са отражение на съзнанието за патриарх Кирил за голямата историческа задача, с която той е натоварен. Това е стремежът за утвърждаването на престижа на Българската патриаршия, получила своята автокефалия и признат предстоятел след десетилетия на схизма и неприемане от страна на другите православни църкви. Това е житейската задача на патриарх Кирил, която той изпълнява с желание и посвещение. В чисто човешки план той обича пътуванията, посещенията на галерии и архиви в чужбина, впечатлява се от природните красоти – както в България, така и в другите посетени от него страни. Бележките му от посещенията на природни забележителности в България могат да се окачествят като истински пътеписи, а подробните записки от посещенията му в Грузия през 1948 г. или голямата му обиколка в Светите земи през 1962 г. могат да бъдат ползвани като пътеводител от всеки поклонник по тези места.

Дневниците на патриарх Кирил са свидетелство на един космополит, който в хода на живота си става свидетел на ограничаването на собствения си хоризонт, на един духовник, изграден в епоха на исторически оптимизъм, но станал предстоятел на Българската църква през периода на комунизма, когато правата и възможностите на Църквата за обществено влияние са силно ограничени.
Източник: https://news.nbu.bg/

8 март – Изложба и среща-разговор със Самуил Ардити по повод 75 години от Спасяването на българските евреи


Българо-еврейски научен научен институт и Столична библиотека ви канят на откриването на документална изложба и среща-разговор със Самуил Ардити по повод 75 години от Спасяването на българските евреи.

Изложбата се състои от ценни експонати от частни колекции, представени от инж. Георги Мъндев, посветена на 75 години от спасяването на българските евреи.

В рамките на вечерта ще се проведе и среща-разговор с изтъкнатия общественик и изследовател по темата за съдбата на евреите през Втората световна война Самуил Ардити. През 2010 г. г-н Ардити е награден с най-високото оттличие на българската държва за принос в приятелските отношения с Държавата Израел – „Златна лаврова клонка“.

Заповядайте на 8 март 2018 г., 18:00 ч., Мраморно фоайе на Столична библиотека!
Източник: https://www.libsofia.bg/

7 март – в Югозападния университет “Неофит Рилски” ще се проведе Семинар на тема “Средновековно облекло и въоръжение”


На 7 март 2018 г. (сряда) от 16:00 ч. в зала 114 (Югозападен университет “Неофит Рилски”) ще се проведе семинар на тема “Средновековно облекло и въоръжение”.

Лектор на семинара ще бъде Калина Атанасова. В събитието ще се включат и представители на Сдружението за възстановяване и съхранение на българските традиции “Авитохол”.

Гостите на семинара ще имат възможност да видят облекло, въоръжение и снаряжения на средновековните българи. Акцент ще бъде поставен върху артефактите, източниците и развитието на въоръженията.
Събитието се организира от Факултета по изкуствата и Студентския клуб “Проф. Иван Дуйчев”.

Източник: http://www.swu.bg/
Заглавна снимка: http://www.avitohol.org/

14 март – Представяне на том 34 от Известията на Института за исторически изследвания


На 14 март в Заседателната зала на втори етаж в Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий” ще се състои представяне на т. 34 от Известията на Института за исторически изследвания.
Начало на събитието: 16:30 ч.
Източник: http://nationallibrary.bg

7 март – Представяне книгата на Махиел Кийл, България под османска власт. Събрани съчинения


Институтът по българистика съвместно с Издателска къща “Тендрил” представят книгата на Махиел Кийл, България под османска власт. Събрани съчинения.
Ректорат Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, 7 март, зала Европа, Час 13:30.
Книгата събира всички научни публикации на проф. Махиел Кийл, свързани с историята на България през османския период. Представените в български превод негови статии целят да улеснят достъпа на професионалните историци и любознателната широка аудитория до значимите публикации на проф. Кийл, които съдържат както масиви с демографски данни за множество селища в България, така и наблюденията му върху развитието на ислямската архитектура и изкуство през епохата на османското владичество. Книгата съдържа 164 цветни и черно-бели илюстрации, които са част от богатия визуален архив на изследователя, както и 65 таблици и 59 цветни и черно-бели карти.

Съдържанието и част от текста са достъпни на сайта на Издателството: https://www.tendrilbooks.com/images/bookstore/Izvadka_M-K.pdf
Източник: http://www.uni-vt.bg/

Предстои представянето на последната книга на академик Д. С. Лихачов “Руската култура”

От издателство Изток – Запад отправят покана за представянето на последната книга на академик Д. С. Лихачов “Руската култура”. Представянето ще се състои на 20 март, от 18:00 часа в Мраморната зара на Руския културно-информационен център (ул. Шипка №34):

“Скъпи приятели,

Каним ви на представянето на “Руската култура” – последната книга на академик Д. С. Лихачов, която е равносметка на всестранното изучаване на хилядолетната руска култура и нейното историографско осмисляне. Събитието ще се проведе в Руския културно-информационен център на 20 март от 18:00.

Академик Д. С. Лихачов отстоява хуманистичната концепция за единното културно пространство и развенчава много митове, като обосновава европейската ориентация на руската култура, която е вградила в себе си християнските ценности. Авторът нееднократно подчертава, че значителна роля в усвояването на християнската писмена култура са играли българите и тяхната писменост. Същевременно той разкрива природата на националната самобитност на Русия, проявяваща се в каноните на изконно руската естетика и в православната религиозна практика. Тази проб­лемна и дълбоко лична книга ще предизвика у внимателния читател не само съпричастност към великата култура и съдбата на Русия, но и съзнанието за отговорността на всеки към нашия общ дом – към живата и неживата природа, както и към онази част от света, която човекът сам изгражда – културата.”

Източник: https://www.facebook.com/

Излезе от печат сборник, посветен на делото на светите братя Кирил и Методий


В края на месец февруари излезе от печат книгата „Благовестие и мисия. Мисионерско и просветителско дело на светите братя Кирил и Методий и свети Климент Охридски“.

Този сборник е опит за многоаспектно и интердисциплинарно представяне на научни изследвания, в които се разкрива литургическата, иконографска, химнографска, историческа, нравствена, омилетична, педагогическа, теоретична и емпирична фактология за изясняване на проблеми, които са останали в периферията на обсега на многобройните изследвания, направени от български и чужди учени, свързани с просветителската мисия на светите братя Кирил и Методий и на св. Климент Охридски Чудотворец. Тяхното дело се изследва подробно в науката повече от 150 години и това спомага за разкриването на съществени изследователски истини за този велик всенароден процес на евангелизация сред славянските народи, който започва с делото на славянските просветители и равноапостоли още от IX век и е в основата на процеса на християнската евангелизация и духовната обнова на Средновековна Европа, което от своя страна се отразява и влияе върху културното развитие на съвременното общество. За тази цел се използва богат изворов материал и интердисциплинарна методология на изследванията на различни свидетелства ръкописи, изображения, текстове, основни богословски съчинения.

В това комплексно изследване се анализират средновековните творения по тази тема не само на базата на достиженията на съвременното научно знание, но и в светлината на християнския фундамент – вярата. Поради това формулираната цел на сборника е популяризиране на дейността на светите братя Кирил и Методий и на техния ученик св. Климент Охридски, която се изпълнява в контекста на православната богословска традиция в съчетание с научно-изследователските принципи на съвременната наука. Това проучване насочва погледа на съвременните изследователи и интерпретатори на делото на светите братя Кирил и Методий към едно ново за науката екзегетично тълкувание, което може да разгадае „тайната“ на апостолската мисия на братята Просветители и техните ученици. Това предизвикателство открива плодотворни перспективи както за богословието, така и за съвременната хуманитарна наука. На базата на направените анализи, коментари и авторски проучвания и класификация на свидетелствата, отнасящи се до просветителската, мисионерската и църковно-дипломатическа дейност на св. братя Кирил и Методий и св. Климент Охридски, се цели преодоляване на разногласията между изследователите от различните поколения и школи.

Повод за съставянето на сборника са следните важни събития – 1150 години от Моравската мисия на светите братя Кирил и Методий, 1200 години от рождението на св. Методий Славянобългарски, и 1100 години от блаженото успение на свети Климент Охридският Чудотворец. През 2013 г. се навършиха 1150 години от Моравската мисия на светите братя Кирил и Методий.

Това се чествания, които възпоменават просветителската и спасителна дипломатическа мисия на Кирило-Методиевото дело. Важността на историческото дело – създаването на азбуката – има не само религиозно, политическо или дипломатическо значение, но преди всичко културно и духовно, което е основа за историческото развитие на всички славянски народи, които със силата на писмеността и словото се нареждат достойно сред древните народи и култури на Европа и света. През 2015 г. се навършиха 1200 години от рождението на св. Методий Славянобългарски и се възпомена неговото велико дипломатическо, църковно, историческо и просветно дело на територията на Рим, Моравия, Панония и Бохемия. През 2016 година се честваха 1100 години от блаженото успение на свети Климент Охридският Чудотворец и Светител. Неговата памет бе предмет на всенародни празници, които по инициативата на ЮНЕСКО и на църковните и обществени организации получи всенароден отзвук.
Нашата отговорност като наследници на това велико дело е да дадем своя скромен принос и така да почетем тяхното блажено и спасително благовестие.

Предложените материали в този юбилеен Сборник, свързан с горепосочените всенародни чествания, по инициативата на магистърска програма „Литургия и музика“ с подкрепата на Катедрата „Практическо богословие“ при Богословския факултет на Софийския университет, обръщат внимание на мисионерската, просветителската, дипломатическата, литургическа, химнографска, пастирска, омилетичната, педагогическо, иконографска, нравствена и обществена дейност на светите братя Кирил и Методий и на св. Климент Охридски. Така наред с всички обществени – държавни и църковни организации ние чадата на Българската православна църква и наследниците на Свето-Климентовата богословска школа се преклонихме пред светлата апостолска дейност на равноапостолните братя Кирил и Методий и техните ученици, и делото на св. Климент Охридски, като на основата на научните изследователски принципи допринесохме за всенародния, обществен, научен и културен форум. Тази идея се осъществи и реализира в рамките на два научно-изследователски проекта към фонд „Научни изследвания“ при Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Методологичната рамка на изследванията беше съобразена с мултидисциплинарния характер на тези проекти. В процеса на научните изследвания в тази област се използваха както специфичните за всяка научна област методи, така и някои по-конкретни в зависимост от обекта и характера на изследването, като: историко-археологичен, херменевтичен, екзегетико-филологичен и текстово-критичен, сравнително-критичен, алегоричен, диспозитивен и описателен, методът на компаративният анализ, комплексният културно-исторически метод, литургико-аналитичният метод.

Съставителите благодарят на всички, които се потрудиха за реализирането на този всеобхватен сборник. На първо място на спомоществователите:
Негово Преосвещенство Велички епископ Сионий – игумен на Троянския манастир „Успение Богородично“ и д-р Славомир Кондов, ДМ – Началник Отделение по Неврохирургия при УМБАЛ „Св. Анна“ и създател на Отделение по Неврохирургия при Болница „Токуда“ в София.
На научните редактори: проф. д.изк. Кристина Япова, проф. д.изк. Стефан Хърков, доц. д-р Костадин Нушев, доц. д-р Емил Иванов, доц. д-р Веселка Желязкова, гл. ас. д-р Димитър Димитров и гл. ас. д-р Иван И. Илиев.
Автори в сборника са учени от България и чужбина, които обединени от общественополезната мисия за осъществяване на научен и културен форум по повод просветителската мисия и дейността на светите равноапостолни Кирил и Методий и на св. Климент Охридски, и под научното ръководство на доц. д-р дякон Иван Иванов, допринесоха за съставянето и публикуването на това издание.

Сборникът „Благовестие и мисия. Мисионерско и просветителско дело на светите братя Кирил и Методий и свети Климент Охридски“ “ ще се рапространява в специализираните книжарници за научна и църковна литуратура.

Източник: https://mitropolia-sofia.org/

Международната научна конференция “Балканите и Европа по време на Източната криза 1875-1881 г.”


От 2-ри до 4-ти март в Софийски университет “Св. Климент Охридски” ще се състои Международната научна конференция “Балканите и Европа по време на Източната криза 1875-1881 г.”

Академичното събитие е посветено на 140 годишнината от Освобождението на България.
Конференцията е под патронажа на Президента на Република България.
Източник и програма: https://www.facebook.com/

Хоров концерт, посветен на 140-годишнината от Освобождението на България


Софийската филхармония, Св. Синод на БПЦ – Българска патриаршия, Софийската св. митрополия и Столична община, с медийното партньорство на БНТ и БНР, и с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит организират на 4 март 2018 г. от 18 часа в зала „България“ хоров концерт, посветен на 140-годишнината от Освобождението на България.

П Р О Г Р А М А

I.Посрещане на Негово Светейшество Българския Патриарх Неофит

1. „От восток солнца до запад“

2. „Отче наш“ – Николай Кедров – баща

Изпълнява смесеният хор при ПКСХП „ Св. Александър Невски“ с диригент доцент Димитър Димитров.

II. Приветствено слово от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ангел Ангелов – духовен надзорник на Софийската св. митрополия

III. Хор на Софийските момчета с диригент проф. д-р Адриана Благоева

1. „Родината е в моето сърце“, текст: Лили Ябанджиева, музика: Милко Коларов, на рояла: Зорница Гетова

2. „Днес всяка тварь“ – Степан Дегтярьов

IV. Камерен ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласния“ с диригент Кристиан Попов

1. „Те-ри-рем“, глас 8 – преп. Йоан Кукузел

2. „Разбойника благоразумнаго“ – Петър Динев, солист: Стефан Димитров

3. „Хвалите имя Господне“, знаменен разпев, хармонизация: Павел Чесноков

IV. Софийски свещенически хор с диригент иконом Кирил Попов

1. Тропар на иконата на св. Богородица „Всех скорбящих радосте“ – източен напев, глас 4

2. „Душе моя“, глас 2 – протопсалт Иван Каиков

3. „Господи сил“ – източен напев, глас 8

V. Смесен хор на БНР с диригент Любомира Александрова

1. „Ныне отпущаеши“ – Добри Христов

2. „Богородице Дево“ – Сергей Рахманинов

3. „Бегала Рада“, текст: народен, музика: Иван Спасов

VI. Московски синодален хор с диригент Алексей Пузаков

1. „Достойно есть“ – Пьотър Чайковски

2. „Блажен муж“ – Павел Чесноков

3. „Величит душа моя Господа“ – Александър Фрунза

4. „Хвалите имя Господне“ – Сергей Рахманинов

5. „Альоша“, текст: Константин Ваншенкин,

музика: Едуард Колмановски

VII. Национален филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ с диригент Славил Димитров

1. „Песен на панагюрските въстаници“, текст: Иван Вазов, хармонизация: Славил Димитров

2. „Къде си, вярна ти любов народна“, текст и музика: Добри Чинтулов, хармонизация: Славил Димитров

3. „Хвалите имя Господне“ – Добри Христов, солист: Радостин Георгиев

В края на програмата всички участници в концерта изпълняват песента „Де е България“, текст: Иван Вазов

Многолетствие!

Водещ на концерта: Мариус Донкин – директор на Народния театър „Иван Вазов“.

Вход с покани и билети!

ДЕ Е БЪЛГАРИЯ

(избани куплети)

Стихотворение на Иван Вазов от първата му стихосбирка „Пряпорец и гусла“ (1876 г.)

Питат ли ме дей зората
ме огряла първи път,
питат ли ме дей земята /
що най-любя на света. / 2

Тамо аз ще отговоря
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море /
се бунтува и светлей. / 2

Тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава /
из Тракийска равнина. / 2

Българийо, драга мила,
земя пълна с добрини,
земьо, що си ме кърмила /
моя поклон приеми! / 2

Източник: https://mitropolia-sofia.org/

ОРИГИНАЛНИТЕ ЗНАМЕНА НА БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ ПРЕДСТАВЯ НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ


В чест на 140-ата годишнина от Освобождението на България посетителите на Националния военноисторически музей ще имат уникалната възможност да видят оригиналните на знамената на Българското опълчение, сред които е и Самарското знаме. Светините – символ на стремежа на българския народ към свобода, ще бъдат експонирани на 3 март, когато музеят традиционно ще работи с вход свободен за постоянната хронологична и външната си експозиция.

Оригиналните знамена на Опълчението, пренесли през десетилетията героизма на българите и устрема на народа за извоюване на свободата си, са пет. Най-популярните са Самарското знаме, връчено на 3-та опълченска дружина, и знамето на Горнооряховските въстаници, ушито за Априлското въстание и връчено на 4-та дружина по време на Руско-турската война. Това са и единствените две знамена, участвали във войната и развявани в кръвопролитните боеве при Стара Загора, Шипка и Шейново.

Знамената на 1-ва и 2-ра дружина са ушити по поръчение на Добродетелната дружина, а със средства на българската общност в гр. Киев е изработено знамето на 5-а дружина. Те не са участвали в бойни действия по време на Руско-турската война, но се развяват като знамена на Опълчението на военния парад в Пловдив на 30 август 1878 г. Въпреки че само две от тях са свидетели на героизма на българите по пътя към свободата, всичките пет имат своя боен път. След Освобождението те стават знамена на Българската земска войска и участват във войните за национално обединение.

Знамената, с изключение на Самарското, което ще е изложено само на 3 март, ще бъдат експонирани и достъпни за публиката до 11 март в работните дни на музея.
Източник: http://www.militarymuseum.bg/

Националният парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ гостува във Велико Търново до 9 март


На 20 февруари, във фоайето на Регионалната народна библиотека „П.Р.Славейков“ във Велико Търново бе открита изложбата „80 години Паметник на свободата“.

В изложбата се включиха колегите от Държавния военноисторически архив с факсимилета на документи, свързани с историята на Паметника на свободата на връх Шипка. Изложбата представиха д-р Чавдар Ангелов, директор на НПМ „Шипка-Бузлуджа“ и Светлин Радев, директор на ДВИА – Велико Търново. Поздравление към организаторите отправи доц. д-р Милен Михов, помощник ректор на Великотърновския университет „Св.св.Кирил и Методий“ и народен представител. Гражданите на Велико Търново ще могат да видят изложбата до 9 март.
Източник: http://www.shipkamuseum.org/

Първо критическо издание на Четириевангелието на цар Иван Александър – достъпно онлайн

Първо критическо издание на Четириевангелието на цар Иван Александър
(British Library Add. Ms. 39627)

Първото критическо издание на един от най-важните и богато илюстровани средновековни български царски ръкописи, емблематични за българската култура отпреди падането на Второто българско царство, е осъществено в рамките на международен научен проект със съвместните усилия на Кирило-Методиевския научен център към Българската академия на науките (България), Института за славистика на Виенския университет (Австрия), Департамента за езици, литератури и междукултурни изследвания на Университета във Флоренция (Италия) и Департамента за съвременни езици, литература и култура на Университета в Болоня (Италия). Публикувано е във Виена от издателство Холцхаузен и след спечелен конкурс – финансирано на Австрийския фонд за научни изследвания.
Изданието на Четириевангелието на Иван Александър е мащабен научен труд, състоящ се от 932 страници, разделен на две части. Първата част представлява пълно критическо издание на текста на кодекса с критически апарат, а многобройните прекрасни миниатюри, заради които паметникът е известен сред широката публика като един от най-красивите представители на средновековното българско ръкописно изкуство, са възпроизведени в черно-бели илюстрации, които следват точно оригинала.
Във втората част на изданието са поместени най-новите изследвания върху състава, текстологията, историята, кодикологията и художествените особености на ръкописа. Те обхващат пълна библиография на изследванията на паметника за периода от 1849 до 2016 г., подготвена от Нели Ганчева, съвместното изследване на Елисавета Мусакова и Хайнц Миклас, посветено на кодикологията, палеографията и художественото оформление на ръкописа, допълнено с богат илюстративен материал от Хайнц Миклас в края на изданието, също проучването на Елка Бакалова за портретите на цар Иван Александър, студията на Алберто Алберти, която представя лексиката на евангелието от гледна точка на текстологическата традиция на славянските евангелия, като тези наблюдения са разширени в неговата съвместна статия с Марчело Гардзанити, посветена на особеностите на паметника в контекста на византийските образци и текстологичните традиции на славянските евангелия от X-XVI в. Богослужебният апарат на паметника като структура, съдържание и езиково-правописни особености е представен от Таня Попова, а историята на тази допълнителна част на ръкописа – от Екатерина Дограмаджиева. В края на изданието са поместени изготвена от Елисавета Мусакова таблица на евангелските четива и на миниатюрите, също списък на цитираните ръкописи и старопечатни издания, изготвен от Бойка Мирчева, както и списък на цитираната в изданието литература, обобщена от Нели Ганчева.
Ръкописът е издаден от Таня Попова и Хайнц Миклас със съдействието на Бойка Мирчева. Коректурите са дело на Гудрун Влах и Цонка Йончева, а художественото оформление и предпечатната подготовка – на Анита Борисова. Цялата история на съвместната работа и осъществяването на този труд е описана от Хайнц Миклас в предговора към изданието.
Текстът на изданието е на свободен достъп на адрес: Линк
Източник и снимки: http://www.kmnc.bg/

Излезе от печат сборникът „Византийско и поствизантийско изкуство: пресичане на граници“


Излезе от печат сборникът „Византийско и поствизантийско изкуство: пресичане на граници“, издание на Института за изследване на изкуствата – БАН.
Статиите в този сборник са представени първо като доклади на Международната конференция „Изкуствоведски четения 2017 – модул „Старо изкуство“, организирана от Института за изследване на изкуствата в София, 31.03 – 02.04.2017 г. в чест на 70 години изкуствоведски изследвания в Българската академия на науките. Във форума взеха участие 44 учени от България, Гърция, Сърбия, Франция, Великобритания, Италия, Албания, Унгария, Румъния, Австрия и САЩ.
Съставители на сборника: Емануел Мутафов и Ида Тот.
Автори: Андреас Роби, Андромахи Кацелаки, Ангелики Кациоти, Антонио Енрико Феле, Александра Кучекович, Анна Адашинская, Андонис Цакалос, Владимир Димитров, Венсан Дебие, Димитриос Лякос, Драгош Настасъю, Елка Бакалова, Елисавета Мусакова, Емануел Мутафов, Ида Тот, Йелена Ерделян, Константин Чобану, Мария Колушева, Мелина Паисиду, Цветан Василев.
Цена: 30,00 лв.
Източник: http://artstudies.bg/

Пакана за конференция: “Представи и миражи: „Чуждото“ в „своята“ литература”

Академичен Кръг по Сравнително Литературознание (АКСЛИТ / CALIC / ACCL) http://calic.balkansbg.eu

Академичният кръг по сравнително литературознание предвижда да проведе през 2018 г. научна конференция на тема: Представи и миражи:„Чуждото“ в „своята“ литература”

Вниманието ще бъде насочено към представянето на етническия и религиозен друг в различните литератури. Ще се търси развитието на отношението към другия в най-широки хронологически и географски граници. От античните варвари до днешните мигранти и бежанци. Насочването към други изкуства също предлага изкушаващи възможности за наблюдения и сравнения. Други примерни тематични полета:

Кой е другият, кои са другите?

Къде минават разделителните линии?

Еволюцията в представите за другите.

Толерантност и отстъпление от толерантността.

Сравнения между образите на другите в различните литератури.

Колонизатори и колонизирани – взаимни гледни точки.

Чужди модернизатори и свои традиционалисти.

Погледът на Другия Сътворяване на Другия (200 години „Франкенщайн“)

Предвиждаме конференцията да се проведе 12-13 април 2018 (четвъртък и петък) в Софийския университет, Зала 1. Материалите от конференцията ще бъдат публикувани на сайта на Академичния кръг.

Поканват се всички, които се чувстват провокирани от предложената тема, да изпращат заявки, придружени с резюме от около 600 знака, на организаторите на конференцията: Николай Аретов, Теодора Цанкова, Румяна Станчева, Бойка Илиева, Витана Костадинова, Маламир Спасов на емейл calic.bg@gmail.com Краен срок за заявки, придружени с резюмета – 28 февруари 2018.

Източник: http://ilit.bas.bg

Представяне и разговор около книгата “Антимодерност: образи на екзотичното и земния рай в Европа през ХIХ век” от Ангел Ангелов


Представяне и разговор около книгата “Антимодерност: образи на екзотичното и земния рай в Европа през ХIХ век” от Ангел Ангелов.
20 Декември 2017 18:30
Конферентна зала, Ректорат на Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Събитието се организира от Културния център и Института за литература към БАН. С участието на: Лъчезар Бояджиев, Николай Чернокожев, Кирил Василев. Модератор: Миряна Янакиева.
Образи на далечни култури, но и образи на народностното, сведено до селското, могат да функционират като екзотика. Екзотичното представя социалните форми на живот като природа, като независими от историческите промени.
По сходен начин антимодерността се проявява като привързаност към неисторични характеристики, които се приписват на етнически или на регионални общности, като идеализиране на исторически „неизменното“ и на предмодерни форми на живот. Позицията и ценностите й обаче се създават в модерността.
Анализирам историческите образи и текстове като социални медии. Те са посредници, но още повече са „деятели”; те заемат и защищават социални позиции, въздействието им е насочена към определена публика. Това се отнася за литературни произведения и музейни експозиции, за визуални произведения и журналистически статии през ХІХ в.
Спрямо посредниците в една култура (исторически или съвременни, словесни, визуални, музикални, предметни), можем да разграничим най-общо два подхода: единият подход възприема историческите посредници като свещени същности, за които единствено възможна е утвърдителна херменевтика и/или апологетична реторика. Другият ги възприема като човешки творения и действия и ги подлага на усвояващ критичен анализ; той предполага наличието на идеология в културните посредници, както и в собствените си предпоставки. Такъв е подходът в тази книга.Ангел АнгеловАнгел Валентинов Ангелов (1955) е професор в Института за литература при БАН; доктор на изкуствознанието и доктор по филология.
Автор е на статии и на монографии по история на европейската култура: Конкретни утопии – проектите на Кристо, 1998, Историчност на визуалния образ, 2009, Dimităr Dobrovič (1814/16–1905): (Anti)Moderne, Exotikund Souvenirbilder in der Mitte des 19. Jahrhunderts, 2016.
Съставител и редактор на сборници и преводни издания: Литература и култура (1992); Общуване с текста (съвместно с Александър Кьосев), 1993; Ханс Роберт Яус, Исторически опит и литературна херменевтика (1998); Бруно Валтер, Густав Малер, 1999; Умберто Еко, Как се пише дипломна работа (1999).
Заедно с Ирина Генова издава сборниците Следистории на изкуството (2001) и Разказвайки образа (2003), както и компактдиска Изкуство / история – произведения, подходи, дебати (2004; второ разширено издание 2005).
Преводач и редактор на научна хуманитарна литература от немски език.
Специализирал е в университети и в изследователски институти в Германия, Италия, Австрия, Холандия, Унгария, Полша.
Източник: https://www.uni-sofia.bg/

Лекция в Софийския университет на йеросхимонах Димитрий Зографски на тема “За мистиката в духовния живот”


По покана на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Центъра за семиотични и културни изследвания на 20 декември 2017 г. йеросхимонах Димитрий Зографски ще изнесе лекция-беседа на тема: “За мистиката в духовния живот”.
В словото си йеросхимонах Димитрий ще насочи вниманието на аудиторията към въпроса за болната и здравата мистика в живота на човека. Лекторът ще акцентира върху св. тайнство Евхаристия (св. Причастие) като преобразяващ и освещаващ мистичен център на духовния живот в Православната Църква. Използвайки богата аргументация от светоотечески примери и цитати, йеросхимонах Димитрий Зографски ще разгледа истинската цел на духовната подготовка на вярващите – постигането на покайно състояние, обвързано с жаждата за достойно съединяване с Богочовека Иисус Христос.
След основното изложение ще има възможност за живо духовно общуване и задаване на въпроси към лектора от страна на аудиторията.
Модератори на лекцията-беседа ще бъдат проф. Андрей Бояджиев – представител на СУ и професор по старобългарски език в катедрата по Кирилометодиевистика на ФСФ, и проф. Мирослав Дачев – филолог, семиотик, университетски преподавател, учредител и председател на Центъра за семиотични и културни изследвания.
По време на беседата ще бъде представена и новата книга на йеросхимонах Димитрий Зографски – “ЕВХАРИСТИЯТА КАТО МИСТИЧЕН ЦЕНТЪР НА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ”, излязла от печат през м. ноември 2017 г.
Заповядайте!
20 декември 2017 г.
Начало: 17,30 ч.
Адрес: СУ “Св. Климент Охридски” – Аула
бул. „Цар Освободител“ № 15
гр. София

Лекторът йеросхимонах Димитрий Зографски е брат на славянобългарския манастир “Св. Георги Зограф” (Св. Гора Атон) и от 2015 г. е ефимерий на Германския манастир “Св. Йоан Рилски” край гр. София, който е метох на Зографската св. обител.

Източник: http://www.bg-patriarshia.bg/

15 XII – лекция и представяне на книгата “The Byzantine Hagiographic and Hymnographic Texts on St Parasceve of Epibatae”, Part I.


На 15 декември (петък) 2017 г. от 18 ч в зала № 1 на Софийския университет„Св. Климент Охридски” Асоциацията на византинистите и медиевистите в България организира поредната сбирка на лекторията „Средновековна България – история, култура, паметници” с дневен ред:
1) д-р Евелина Минева от Атинския университет ще изнесе лекция на тема: „Нови данни за възникването и разпространението на култа към св. Петка Епиватска (Търновска) във Византия, въз основа на византийското житие на светицата от дякона Василик“.
2) доц. д-р Ангел Николов ще представи книгата на Евелина Минева:
The Byzantine Hagiographic and Hymnographic Texts on St Parasceve of Epibatae. Part I. Sofia 2017 (Издание на издателски център „Боян Пенев“ при Института за литература към БАН).
Източник: facebook.com

13 декември – Научна конференция „Културно-историческото наследство на Странджа в условията на миграции и демографски отлив“


Предстои: Научна конференция „Културно-историческото наследство на Странджа в условията на миграции и демографски отлив“
13 XII 2017 10:00 – 14:00
Заседателна зала 1, Ректорат на Софийския университет “Св. Климент Охридски”
На 13 декември 2017 г. от 10.00 до 14.00 часа в зала № 1 на Ректората на Софийския университет “Св. Климент Охридски” ще се проведе конференция, посветена на първите резултати от реализацията на проекта „Комплексни и иновативни методи за диагностика и изследване на материалното и нематериално културно наследство на Централна и Източна Странджа в условията на миграции и демографски отлив“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ при Министерството на образованието и науката на Република България (ДН № 10/16 от 21. 12. 2016 г.).
Непосредствено преди това, в 9.30 ч. в централното фоайе на Ректората ще бъде открита постерна изложба под същото заглавие. Тя ще бъде достъпна за посещение до 15 декември 2017 г.

ПРОГРАМА
10.00-10.05 Заседателна зала № 1 на Ректората на Софийския универистет „Св. Климент Охридски“
Откриване на конференцията
10.05-10.20 Ангел Николов Представяне на проекта „Комплексни и иновативни методи за диагностика и изследване на материалното и нематериалното културно наследство на Централна и Източна Странджа в условията на миграции и демографски отлив“ (първи етап)
10.20-10.35 Румен Бояджиев Историческите „измерения“ на Странджанския масив: провинциите Haemimontus и Europa
10.35-10.50 Албена Миланова, Йото Йотов Наблюдения върху съвременното състояние на някои археологически структури и обекти на територията на общините Средец и Малко Търново
10.50-11.20 Ивайла Попова, Албена Миланова Anestenaria: миграция на локална култура от Странджа (въз основа на теренно проучване в Северна Гърция през май 2017 година)
11.20-11.45 Дискусия
12.15-12.30 Мира Маркова Трансформации на фолклорната и религиозната култура в Странджа, по примера на с. Факия и с. Момина църква
12.30-12.45 Костадинка Паскалева Светци-покровители
12.45-13.00 Румяна Дечева Състояние на материалното културно-историческо наследство на Странджа – предварителни бележки
13.00-13.15 Ангел Николов, Горан Стефанов Ръкописи и старопечатни книги от библиотеката на архимандрит Рафаил (Вълчанов) в храма „Св. Възнесение Господне“, с. Варовник
13.15-13.40 Дискусия
13.40 Закриване на конференцията.
Източник: https://www.uni-sofia.bg/

11 декември – Представяне на книгата “Книжовността на българското Възраждане”


Предстои: Представяне на книга на проф. дфн Ани Гергова “Книжовността на българското Възраждане”
11 Декекември 2017 16:30 часа
Заседателта зала 1, Ректорат на Софийският университет “Св. Климент Охридски”
Книгата е издадена от Университетското издателство. Събитието се организира от Катедра “Библиотекознание, научна информация и културна политика.
Източник: https://www.uni-sofia.bg/

В деня на св. Николай – празник на Бургас – Регионалният исторически музей откри нова изложба


Атрактивна изложба ще пресъздаде автентичната атмосфера на Бургас отпреди век. Експозицията “Завръщане въ стария Бургасъ” е съвместен проект на Културен център Морско казино, Регионален исторически музей Бургас и Регионалната библиотека “П.Яворов”.

Тя е посветена на празника на града – Никулден и ще бъде открита на 6-ти декември от 11.00 часа в зала “Александър Георгиев Коджакафалията” на Културен център “Морско казино”. Общината предоставя възможност на бургазлии да разгледат безплатно изложбата по случай градския празник.

Посетителите ще се насладят на експозицията, пресъздаваща атмосферата на града от началото на XX век. Те ще могат да видят сградата на старата община, да влязат в нея и в кабинета на кмета с типичния за периода интериор и вещи, да прочетат интересни и забавни за днешния читател заповеди, молби и правилници. Вървейки по старата бургаска улица, гостите ще имат възможност да се отбият в дрехарница, в която е представена дамската и мъжка мода, модерна за разглеждания период, аксесоари и шивашки пособия.

Всеки ще може да облече рокля или костюм, за да си направи снимка пред възстановка на старата балюстрада, да запише автентични за бургаската кухня рецепта или да разбере откъде е преминавал влака “Анхиало експрес”.

Акцентът в изложбата е поставен върху личности, допринесли за развитието на града ни в началото на миналия век. Видните бургазлии ще бъдат представени с портрети, информация за живота и делото им, както и с оригинални техни вещи.

Гражданите и гостите на града ще имат възможността да надникнат в миналото, да се потопят и изживеят невиждана досега приказка от старите ленти.

Изложбата ще остане в КЦ “Морско казино” до 26.01.2018 година и може да бъде видяна от понеделник до събота, от 10:00 до 18:30 часа.
Източник: http://www.burgasmuseums.bg/

В навечерието на Рождество Христово – изложба, посветена на коледната картичка в РИМ-Добрич

 

В навечерието на най-светлия християнския празник – Коледа, една вълшебна и красива изложба ще бъде представена в РИМ – Добрич.

Създадена от специалистите от Столична библиотека, експозицията „Прабабата на ММС… или очарованието на коледната картичка“ показва оригинални картички от ХХ век, в които оживяват вълнуващи послания, написани преди повече от столетие. Включените четиринадесет илюстративни и текстови табла запознават посетителите с малко известни и любопитни факти, свързани с появата и историята на първите пощенски картички. Сбирката, представена в изложбата, е плод на усилията на две български фамилии – Шапкаджиеви от Силистра и Иванчеви от София, и тяхното желание да съхранят празничните поздравления на няколко поколения. Колекцията е допълнена и обогатена благодарение на дарителството на хора от цялата страна, изпратили свои картички след първото откриване на изложбата в Столична библиотека. Показаните повече от 300 красиви и многообразни картички са една вълшебна приказка с начало и без край, която ни потопява в магията и очарованието на коледните пожелания и ни разказва по неповторим начин за малките по обем, но огромни по съдържание парченца хартия, върху които човешката ръка е пренесла Вярата, Надеждата и Любовта и е оставила спомен за бъдещето.
Заповядайте! Нека заедно се потопим в този приказен свят, изпълнен с красота и очарование, и се докоснем до вълшебството, наречено Коледа!
Изложбата се открива на 8 декември /петък/ от 17.00 часа в Музея в градски парк „Свети Георги“.
Източник: http://www.dobrichmuseum.bg/

Безплатен вход в обекти и експозиции на Регионалния исторически музей-Велико Търново за 8 декември


Всички обекти и експозиции на Регионалния исторически музей-Велико Търново ще бъдат безплатни за студентите на, 8 декември 2017 г.

Достъпът ще се осигурява срещу документ – студентска лична кара или студентска книжка от висше учебно заведение. Специално за празника за групи от 10 и повече студенти ще има безплатни беседи.
Източник: http://museumvt.com/bg/

Тържество „Коледна музикална магия“ ще се проведе в РИМ-София


Тържество под надслов „Коледна музикална магия“ ще се проведе в РИМ-София по повод предстоящите празници. Събитието е на 19 декември (вторник) от 15:30 ч. в централното фоайе на музeя.
Сред поканените изпълнители са вокална група „Светулковци” при читалище „Светлина1940” с ръководител Радка Маламова, детска група за народни танци към танцов ансамбъл ”Балкан” с ръководител Мадлен Захариева, фолклорен танцов ансамбъл „Искрица” с ръководител Евгения Гордиенко, модерен балет ”Криция” с ръководител Цвети Асенова, както и индивидуални  изпълнения на цигулка и пиано на децата към читалище „Аура” с ръководители Снежанка Панчева и Елена Йонева. Солово изпълнение на класически балет от Павла Дебрюне и солово изпълнение на народна песен от Дара Дебрюне представителки на „ Национален дворец на децата”.
Източник: http://www.sofiahistorymuseum.bg/

„Коледа в музея“ – възможност за учениците от Хасково до 15 декември


Регионален исторически музей–Хасково и  Народeн оркестър при Община Хасково  организират от 1 до 15 декември 2017 година (без почивните дни) тържествено представяне на Коледните празници, обичаи и обреди за всички ученици под наслов „Коледа в музея“.
За допълнителна информация и посещения е необходимо да направите предварителна заявка на тел. 0879104418 и 0879104476 до 29 ноември 2017 г. На едно участие  могат да присъстват до 50 посетители.
Източник: http://blog.haskovomuseum.com/

РИМ – Стара Загора организира коледна работилничка за сурвачки


В навечерието на Рождество Христово и Нова година, РИМ – Стара Загора кани малките творци в празничната си работилничка за шарени сурвачки и коледна украса.
 
Дрянова сурвачка да стъкмим,
с радост щедро да я украсим!
С пуканки, ошав и прежда –
за добро, за здраве и надежда!
 
Работилничката ще се проведе на 20 декември от 10:00 до 12:00 ч. и от 14:00 до 16:00 ч. в зала № 33 на музея. Участието е с предварителна заявка на телефони 042/919-214, 0884477141 и 0884477060. Всички работни материали се осигуряват от музея. Такса – 3 лв. на участник. 
Източник: http://www.museum.starazagora.net/

Работилница за сурвачки в Регионален исторически музей – Плевен 


От 18 до 22 декември 2017 г. (понеделник – петък) от 09.00 до 16.00 ч. в експозиция „Традиционен бит и култура” на Регионален исторически музей – Плевен ще отвори работилница за сурвачки.

Тази година изработените от учениците сурвачки остават за тях. Желаещите да вземат участие в инициативата трябва да носят дрянова или черничева пръчка, нанизани пуканки и сушени плодове, игла, конец и ножица. Регионален исторически музей – Плевен осигурява вълнена разноцветна прежда, вълна и други помощни материали за изработването на сурвачките.
Предварително записване на посочените телефони:
0879/822-184 – Миглена Николаева
0879/822-157 – Цвета Йончева
Източник:http://rim-pleven.com
Заглавна снимка: dariknews.bg

СПЕЦИАЛЕН ДЕН НА МАЙКАТА В НАЦИОНАЛНИЯ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ


За първи път с вълнуващи забавления Националният военноисторически музей организира Ден на майката. Празникът ще се състои на 25 ноември (събота) 2017 г. от 10.00 до 18.00 ч. Входът за постоянната хронологична и външната експозиция на музея ще бъде свободен.

След големия успех на Деня на бащата музеят обръща специално внимание и на майката в дните преди настъпващите празници, когато тя е сплотяващата сила в семейството.

Разнообразни атракции, арт-ателиета, танци и игри ще забавляват всички родители и малчугани, дошли в музея специално в този ден. Те ще се докоснат до магията на рисуването върху вода с техниката „ебру“, с жизнерадостни цветове ще могат да оживят малки камъчета, а най-сръчните ще събудят твореца в себе си и ще могат да си тръгнат с ръчно направени воини, балеринки и оригами. В работилницата за бижута всеки ще се превърне в автор на изящни украшения от мъниста, а обединяващата сила на хляба ще завладее малки и големи, които заедно ще замесят хляб.

Уроци по народни танци ще представят красотата на българския фолклор, а ефективните таекуондо техники за самозащита ще вдъхнат на посетителите самочувствие, че са защитени в критична ситуация. Друга наша естествена реакция – смехът, ще бъде представена със своята лечебна сила и как положително от методите на смехотерапията се повлияват както децата, така и възрастните.

Забавления ще има и за по-любознателните сред гостите на музея. Те ще могат да премерят сили в семейна игра с въпроси от областта на военната история, докато почитателите на модерните технологии ще управляват роботи по специално подготвено трасе с препятствия.

Артистичните умения както на майките, така и на децата ще бъдат провокирани от театър на движенията – завладяваща комбинация от песни, танци и актьорски игри. Музикалното пътешествие ще продължи с фрагменти от бродуейския мюзикъл „Ани“, в който публиката ще бъде предизвикана да се включи и да стане част от героите на сцената.

Професионален психолог ще представи лекция за типовете доминиращи майки, в която анализира и ролята на свръхпротективните родители във формирането на рисково поведение у децата. Атмосферата в празничния ден ще допълнят и лекциите за здравословното хранене и за грижата за детската кожа. За финал всички ще могат да се насладят на куклената постановка „Кой ще бъде цар?“.

Денят на майката се осъществява с подкрепата на: Академия за сценични изкуства „Амадеус“, Ателие „Марабу“, Българска федерация по таекуондо, ДивиСамодиви, La Roche-Posay Bulgaria, Мрежа „Хлебни къщи“, Платформата „Знам да ям“, психологът Йордан Танковски, „Роботика“, Rossmarin Art, Смехотерапия, Софийски форум за сигурност, Танцова школа „Макам“, Театър Цвете.
Източник: http://www.militarymuseum.bg/

Изложба “Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха”

В последните месеци на 2017 г. Националният археологически институт с музей има удоволствието да представи на своите посетители една от най-мащабните изложби, които е организирал в последните години: “Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха”.
Изложбата е продължение на представената през май 2017 г. при изключителен интерес в Музея за история на изкуството (Kunsthistorisches Museum) във Виена експозиция „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“ и е посветена на българското и австрийското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Вдъхновена е от проекта “Златния път на Балканите през бронзовата епоха – Златото от Ада тепе: производство и разпространение“ между Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) и Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките (OREA).
Изложбата „Злато и бронз“ е най-голямата специализирана експозиция, посветена на бронзовата епоха на Балканите, организирана и представяна у нас. Тя включва над 6оо предмета, които разкриват ролята на източните части на Балканския полуостров като кръстопът за обмен на идеи, технологии и суровини, където се срещат основни култури на древния свят – Егейско-анатолийски култури, Източнохалщатски културен кръг, Северно Причерноморие и др. и в частност, ролята на българските земи като важен източник на суровини през бронзовата епоха. Тя комбинира представителни находки от благородни метали, като съкровищата от Вълчитрън и Бързица, предмети от злато, бронз и керамика от некропола при Дъбене, колективните находки от Янково и Здравец, с находки, даващи ценна информация за технология, технически достижения, културен обмен и търговия на далечни разстояния, представени с колективните находки от Побит камък и Могилица, включващи многобройни каменни калъпи за отливане на разнообразни бронзови предмети – оръжия, скиптри, сечива, украшения и т. н. Сред суровините за производството на бронзови изделия са медните слитъци, които свидетелстват за развитата търговия в района на Средиземноморието и Европа през бронзовата епоха. Акцент в изложбата са и находки от златодобивния рудник Ада тепе – най-ранният проучван до този момент златодобивен рудник в Европа.

Развитието на обществото и технологиите през бронзовата епоха, културните контакти и находките от благородни метали, развитието на миньорството и металургията като професии, са илюстрирани не само чрез многобройните находки, но и чрез мултимедийно представяне и 3D възстановки. Изложбата е съпътствана и от каталог, представящ различните теми, засегнати в нея. Надяваме се, че по този начин ще успеем да предизвикаме интереса, но и да задоволим любопитството както на специалистите, така и на широката публика.

Изложбата може да бъде посетена до 28 януари 2018 г. Очакваме Ви!
Източник: http://naim.bg/

Представяне на книгата на проф. Искра Христова-Шомова „Песни от Климент. Служби от св. Климент Охридски за пророк, апостол, отец, мъченик и мъченица”


Представяне на книгата на проф. Искра Христова-Шомова „Песни от Климент. Служби от св. Климент Охридски за пророк, апостол, отец, мъченик и мъченица”.
24 Ноември 2017 18:00 ч.
Заседателна зала 1, Ректорат на Софийски университет
Събитието се организира от Катедрата по кирилометодиевистика към Факултета по славянски филологии и се провежда в рамките на традиционните Климентови дни на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Източник: https://www.uni-sofia.bg/

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ГОЛЯМАТА ВОЙНА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА МАЛКИЯ ЧОВЕК


На 21 ноември (вторник) от 17.30 часа в Националния военноисторически музей ще бъде открита изложбата „Малкият човек в Голямата война“, която е част от Националния план за отбелязване на 100 години от Първата световна война и участието на България в нея.

В Деня на християнското семейство музеят представя разказ за несъстоялото се обединение на българското национално семейство в общи държавни граници и за хилядите, разделени от войната фамилии. Изложбата проследява Голямата война през очите на малкия човек – войникът, изпратен по бойните полета, съпругата, останала сама в борбата за оцеляване, хилядите бежанци, тръгнали да дирят убежище с надеждата, че ще намерят своя дом, и децата, изгубили детството си.

Въпреки ужаса на войната редица български войници записват имената си в историята със своя героизъм и жертвоготовност, онагледени с куршума, изваден от тялото на поручик Ангел Янчев, който 9 месеца в заложничество крие знамето на 35-и пехотен врачански полк и така го спасява, войнишки кръст „За храброст“ на най-малкия доброволец във войната – 10-годишния Никола Костов, и сабята на кап. Гарабед Печеян, сражавал се в тежките боеве за отбраната на Каймакчалан. Изпепеляващата стихия на войната намира израз в експонатите – символи на съдбата на хилядите, докоснали се до смъртта. Сред тях са часовникът, който препречва пътя на френски куршум и спасява живота на Васил Дюлгеров от 54-ти пехотен полк, пистолет „Люгер“ на поручик Александър Попов, загинал при боевете край Констанца, и фенерчето на подпоручик Иван Бойчев, загинал при изпълнение на боен полет край Битоля.

С богатство от фотографии, лични свидетелства и емблематични експонати световният конфликт е представен през призмата на човешките емоции. Изложбата показва как надеждата за национално обединение, бързо приключване на войната и за съхраняване на човешкия живот се преплита с ужаса на смъртта, разрушенията и краха на моралните ценности. Упованието в семейството и самосъхранението чрез създаването на мъничкия свят на войника пресъздават опитите му да се откъсне от страшната реалност на бойното поле.

Специално подготвена за изложбата интерактивна времева линия представя контекста, в който се развива живота на малкия човек на фона на събитията на българската и международна политическа и военна сцена.

В изложбата са включени изображения с тежко графично съдържание, които не са подходящи за деца и хора със слаби нерви и психика.
Източник: http://www.militarymuseum.bg/

Лингвистични четения „Език и езикознание“ по случай 90 години от рождението на проф. Моско Москов

Лингвистични четения „Език и езикознание“ по случай 90 години от рождението на проф. Моско Москов
24 Ноември 2017 09:00 часа
Конферентна зала, Ректорат на Софийския университет “Св. Климент Охридски”

Събитието се организира от Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание към Факултета по славянски филологии.

ПРОГРАМА НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ЧЕТЕНИЯ

Първа секция

Водещ: Биляна Михайлова

9:30 – 9:50 Петя Асенова Проф. Моско Москов – опит за творчески портрет.

9:50 – 10:10 Василка Радева Проф. Моско Москов за езиковата култура

10:10 – 10:30 Марина Врачу Памяти болгарских ученых М.Москова, И. Дуридановa, Г. Риковa: записки на полях румынско-болгарских культурных связей в 1960-ые гг.

10:30 – 10:50 Живка Колева Звукоизобразителността в изследванията на Моско Москов

10:50 – 11:00 Дискусия

11:00 – 11:20 Пауза

Втора секция

Водещ: Фотини Христакуди

11:20 – 11:40 Никола Кръстев Детерминационните процеси като способ за структуриране на системата на езика

11:40 – 12:00 Иван Петров Някои наблюдения върху номинаналните атрибутивни и посесивни фрази

12:00 – 12:20 Биргит Игла Между българския и гръцкия език относно заемане от ромския език [gadze i gomen-os//a]

12:20 – 12:40 Христина Марку По следите на една вероятна славянска заемка в гръцкия език

12:40 – 13:00 Борис Вунчев Етимологични и словообразувателни особености на абсолютните активни интранзитиви в гръцки

13:00 – 13:10 Дискусия

13:10 – 14:30 ОБЕДНА ПОЧИВКА

Трета секция

Водещ: Екатерина Търпоманова

14:30 – 14:50 Мария Атанасова Специфика на фамилните имена на българите в Приазовието и Молдова

14:50 – 15:10 Лудвиг Селимски Към етимологията на няколко диалектни думи

15:10 – 15:30 Анастасия Петрова Към въпроса за семантичния развой на общобалканската лексика: тур.perde

15:30 – 15:50 Дарина Младенова Номинационни модели в балканските езици за пренесените от Америка зеленчукови култури

15:50 – 16:10 Мая Александрова За имената на млякото и млечните продукти в балканските езици

16:10 -16:20 Дискусия

16:20 – 16:40 Пауза

Четвърта секция

Водещ: Албена Мирчева

16:40 – 17:00 Лучия Антонова-Василева Форми за минали времена на глаголите в българските говори в Косово

17:00 – 17:20 Василка Алексова За етимологията на една диалектна дума: стригле

17:20 – 17:40 Яна Сивилова Да изплюя ли камъчето. Бележки върху произхода на един фразеологизъм

17:40 – 18:00 Русана Бейлери Ръкописите в бюрото на проф. Моско Москов

18:00 – 18:10 Дискусия

Закриване на четенията
Източник: https://www.uni-sofia.bg/

Заветът на св. Иван Рилски

Заветът на Свети Иван Рилски

За Рилската обител и нейния покровител е изписано много и може още да се пише. Ще се опитаме обаче да обърнем внимание на единствения документ, останал от ръката на Св. Иван Рилски – „Заветът” към неговите ученици. Запазен е в няколко преписа от XIX в. Историята на документа се узнава от самите преписи.

През 1385 г., в бурната епоха на османското завоевание на българските земи, книжовникът Дометиан извършва препис на Завета. Вероятно преписвачът е осъвременил старинния език на текста. Така изследователите са склонни да тълкуват израза, че документът бил преписан за „по-лесно прочитане”. По-късно нов препис направил еклесиархът Саватий. Преписите на Дометиан и Саватий не са запазени, а само много по-късните варианти от деветнадесетото столетие, между които има и някои разлики.

Вж. още…

26 октомври – ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“ 2017


ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“ 2017
Тема: „Интердисциплинарността в изследванията на българския език“
Форумът се организира за четвърта поредна година. През 2017 година организатори са Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Институтът за български език „Проф. Л. Андрейчин“.
Време и място на провеждане: 26 октомври 2017 г. (четвъртък): 10:00 до 12:30 ч. и 14:00 до 17:00 ч., София, Институт за български език при БАН, Голям салон.

Програма
10:00 – 12:30 ч.
Акад. Михаил Виденов (Българска академия на науките): Социолингвистиката и нейното приложение за изследване на съвременния български език
Проф. Енчо Герганов (Нов български университет): Методологически аспекти на психолингвистичните и интердисциплинарни изследвания на езика
Проф. Мила Димитрива-Вълчанова (Норвежки научно-технологичен университет): Компоненти на езиковата компетентност и тяхното изследване по експериментален път
12:30 – 14:00
Почивка
14:00 – 15:20
Първа дискусионна сесия
14:00 – 14:10: Вехбие Балиева (Великотърновски университет): Интердисциплинарността при съвременните изследвания на билингвизма – възможност или необходимост
14:10 – 14:20: Катя Исса (Университет за архитектура, строителство и геодезия): Бежански асоциации и уроци по човечност
14:20 – 14:30: Красимира Петрова (Софийски университет): Метод на пиктограмите в изследването на концепти
14:30 – 14:40: Борислав Георгиев (Нов български университет): Езиковата антропология като универсален интердисциплинарен подход в изследването на езика
14:40 – 14:50: Палмира Легурска (Институт за български език): Интердисциплинарност, мимезис, наука
14:50 – 15:20: Дискусия
15:20 – 15:40
Почивка
15:40 – 17:00
Втора дискусионна сесия
15:40 – 15:50: Ангел Ангелов (Софийски университет): Думите като социолингвистични маркери
15:50 – 16:00: Красимира Алексова (Софийски университет): Методи за обработка на емпирични социолингвистични данни
16:00 – 16:10: Петя Бъркалова (Пловдивски университет): Изреченската структурография – преоборудване на синтаксиса и пресечна точка с други науки
16:10 – 16:20: Елисавета Балабанова (Университет по библиотекознание и информационни технологии): Интердисциплинарен подход за идентифициране на изречения с участието на адюнкти и вметнати конструкции (върху корпус с XML описания)
16:20 – 17:00: Дискусия

В дискусията ще бъдат разгледани въпроси, свързани с обогатяването на теоретичните подходи и методите за изследване на езиковата система, с разширяване на изследователската парадигма чрез отчитане на широк кръг от извънезикови фактори, отразяващи социални, психологически, когнитивни и др. особености на носителите на езика. В нея може да се коментират както различни видове интердисциплинарни изследвания, така и взаимодействието им с основни лингвистични дисциплини. Възможно е да се представят методи, заимствани от математиката, логиката и физиката, прилагани в семантични, граматични и фонологични изследвания, както и да се разгледат по-общи въпроси, например:

–Какво е интердисциплинарност в лингвистиката и дали социолингвистиката, психолингвистиката, когнитивистиката, невролингвистиката и компютърната лингвистика са езиковедски дисциплини, в които се прилагат методи на изследване от други науки?
– Какво превръща едно езиковедско изследване в интердисциплинарно и не са ли всички съвременни езиковедски изследвания в някаква степен интердисциплинарни?

Целта е не (само) да се дадат окончателни отговори, а да се обменят мнения, да се изкажат предположения и да се създаде среда за непосредствен разговор за интердисциплинарността в езиковедските изследвания.
За въпроси – forum@ibl.bas.bg .
Очакваме Вашата регистрация за участие на адрес: http://dcl.bas.bg/forum2017/ .
От oрганизаторите
Източник: http://ibl.bas.bg/

Покана: научна конференция на тема „Изкуствата: сблъсък и континуитет“

ПОКАНА за участие в национална научна конференция на тема „Изкуствата: сблъсък и континуитет“

Катедра „Теория и история на литературата“ на СУ „Св. Климент Охридски“ и направление „Теория на литературата“ към Института за литература при БАН възстановяват прекъснатата за кратко добра традиция да организират съвместно национални научни конференции. След успешния опит от четирите предишни конференции („Извънлитературното“ – 2010 и 2011, „Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов“ – 2012, „Просветителство срещу идеологема: Цветан Стоянов, Димитър Аврамов, Атанас Натев“ – 2013, „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория“ – 2014) се обединихме около идеята в края на настоящата година да проведем национална конференция под наслова „Изкуствата: сблъсък и континуитет“.

Темата е колкото стара и разработвана, толкова и винаги отворена към многопосочни възможности за осъвременяване, за нови и неочаквани погледи към взаимоотношенията, взаимодействията, взаимните отрицания или допълвания и сливания между различните изкуства. В особено голяма степен това важи за днешното време, когато експерименталността в тази сфера познава изключителен размах, който прави проблематично, дори в известен смисъл неадекватно, мисленето на отделните изкуства в някакви техни предполагаеми строго установени граници.

Вярваме, че формулировката на темата, на която се спряхме, ще даде възможност на колеги с най-разнообразни интереси да се впишат в нея със своя избор на конкретен проблем и да предложат своя гледна точка.

Конференцията ще се състои на 30 ноември и 1 декември 2017 в Новата конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски“.

Срокът за приемане на заявките за участие е 1 ноември 2017.

Продължителност на докладите: 20 минути.

Моля, темата на Вашия доклад, придружена със съвсем кратка анотация, да изпратите на следния електронен адрeс: literateor@gmail.com

25 октомври – Лекция-дискусия “С чисто сърце за 1956″ на д-р Чаба Жебьок (Унгария)


Лекция-дискусия “С чисто сърце за 1956″ на д-р Чаба Жебьок (Унгария)
25 Октомври, 2017, 15:00
Заседателна зала 2, Ректорат на Софийски университет “Св. Климент Охридски”
Лекцията се провежда във връзка с националния празник на Унгария. Събитието се провежда от специалност “Унгарска филология” към Факултета по класически и нови филологии съвместно с посолството на Унгария и Унгарския културен център в София.
Източник: https://www.uni-sofia.bg/

18 октомври – “Унгаристични четения – 2017″

На 18 октомври 2017 г. от 9:30 до 18:00 ч. в Унгарския културен институт в София ще се проведе Първи национален научен форум по унгаристика “Унгаристични четения – 2017″.
Форумът се организира от Институт за исторически изследвания – БАН, Българо-унгарска историческа комисия, Специалност „Унгарска филология” (ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски” и Посолство на Унгария в България – Унгарски културен институт в София по повод Деня на българо-унгарското приятелство.
Виж Плакат и Програма
Източник: http://www.ihist.bas.bg/

До 1 ноември – изложба, посветена един на от най-големите европейски колекционери на монети – Васил Хараланов – в Шумен


На 25 септември 2017 г. се навършват 110 години от рождението на един от най-големите колекционери на монети в Европа – шуменецът д-р Васил Хараланов.

Във връзка с тази годишнина Регионалният исторически музей в град Шумен представя документална изложба, съдържаща лични вещи на големия колекционер – фотографии, ръкописи на статии, писма от дългогодишната му кореспонденция с видните учени Никола Мушмов, проф. Тодор Герасимов, проф. д.и.н. Йорданка Юрукова, етнографски и предмети от османският период, неделима част от всеобхватната му колекция. Част от предметите се експонират за пръв път.

Д-р Хараланов е роден в град Шумен през 1907 г., в стара възрожденска фамилия. След като завършва гимназия, учи медицина в град Монпелие, Франция. През 1933 г. се завръща в Шумен и се отдава както на лекарска практика, така и на своята страст – колекционирането на монети. През 1970 г., след обиск в дома му, колекцията от десетки хиляди монети е насилствено иззета, а по-късно – осакатена и ограбена. След принудителен натиск, остатъците от нея са дарени през 1971 г. на музея в Шумен – мястото, на което, самият Хараланов е мислел един ден да я завещае. Днес в Регионалния исторически музей в Шумен се пазят близо 8000 монети от колекция „Васил Хараланов“, а най-ценните и представителни образци са изложени в трезора на музея – зала „Съкровищница“. Част от колекцията му се съхранява в НАИМ при БАН. Умира на 17 май 2000 г.

Изложбата „110 години от рождението д-р Васил Стефанов Хараланов“ще бъде открита на 25 септември 2017 г. в Мраморно фоайе, II етаж, в Регионален исторически музей – Шумен и ще може да бъде посетена до 1 ноември 2017 г.
Източник: http://naim.bg/

13 октомври – Представяне на сборника „България и Русия (XVIII – XXI век). Пътища и кръстопътища“


На 13 октомври (петък) от 16.00 ч. в Руския културно-информационен център, ет. 3, зала 305 ще се състои представянето на сборника „България и Русия (XVIII–XXI век). Пътища и кръстопътища“, ново издание на ИЦ „Боян Пенев“.

Сборникът е продукт на три последователни научни проекта между български и руски учени от Института за литература към Българската академия на науките и Института по славянознание към Руската академия на науките, реализирани в периода 2006–2014 г.

Първият раздел на сборника – „Историята като кръстопът“ – проследява именно историческия ракурс към темата. Историзмът – и като философия, и като изследователски подстъп към постъпателно проследяване на отделни етапи, и като канава на интересни и не съвсем познати документални свидетелства и материали – присъства във всичките изследвания. Вторият раздел на сборника – „Литературни и културноисторически контакти“ – се фокусира върху съдбата и творческите изяви на различни представители на българската и на руската интелигенция през XIX и ХХ в. С модерния си прочит, богатата документална информация и новите си идеи сборникът „България и Русия (XVIII – XXI век). Пътища и кръстопътища“ ще бъде важно пособие за всички студенти слависти и русисти в университетите в България, както и за студентите българисти в Русия.

Повече информация може да прочетете тук: http://www.ilit.bas.bg/bg/events/948-bg-ru-18-19.html
Източник: http://www.bas.bg/

12 октомври – Публична лекция на доц. д-р Соня Пенкова: „Музеят и конфликтите през погледа на полския опит“

На 12 октомври (четвъртък), от 17.00 часа в Националния военноисторически музей ще се състои публична лекция на тема: „Музеят и конфликтите през погледа на полския опит“, водена от доц. д-р Соня Пенкова – историк и музеолог.

В рамките на събитието ще бъде представен полският опит в експонирането и представяне на наследството от конфликти, съвременни методи за работа с публики, включително чрез въвеждане на модерни технологии в музеите и използването на виртуалната реалност за привнасяне на добавена стойност към материалните следи от миналото.

Лекцията ще засегне използваните подходи в новооткрития Музей на Втората световна война, Европейския център „Солидарност“, както и информация за формирането и осъществяването на държавните политики за развитие на музеите и финансиране на културата в Полша – една от европейските държави с най-много създадени нови музеи или реновирани стари след демократичните промени.
Източник: http://www.militarymuseum.bg/

5 октомври: Ден на Стара Загора – безплатен вход и беседа (“Град, възкръснал от руините”) в Регионалния исторически музей


На 5 октомври (четвъртък), по случай Деня на Стара Загора, експозицията на РИМ – Стара Загора ще бъде със свободен вход!

От 15:00 ч. на 5 октомври в РИМ – Стара Загора ще бъде изнесена безплатна беседа на тема “Град, възкръснал от руините”. Беседата акцентира върху възстановяването на града след Освобождението и първите частни и обществени сгради, които са построени в този период. Тя ще завърши с викторина и награди за участниците.

Очакваме ви!
Източник: http://www.museum.starazagora.net/

Септември – май(2018): Изложба „Непознатата война” на Регионален исторически музей – Пловдив


Изложбата „Непознатата война” на Регионален исторически музей – Пловдив показва забравени страници от първата „голяма” война в историята на човечеството, наричана „Европейската”, а по-късно и „Световната” война.
Събитията от преди 100 години са актуални и днес – новините през последните седмици започват с опасността от Трета световна война, която би била гибелна за човечеството…

Изложбата е подредена в залата за временни изложби на експозиция „Съединение на България от 1885 г.” на пл. „Съединение” 1. Изградена е само върху оригинални исторически свидетелства и акцентира на мястото на България във войната и участието на пловдивските полкове в най-големите сражения. За първи път е показана пълната колекция от оръжия от войната, които се съхраняват в музейния фонд (стрелково оръжие, тежка картечница „Максим Соколов”, бомби, саби и друго военно снаряжение). Изложбата представя колекцията от рисунки на капитан Владимир Петров-Чомаков – внук на доктор Стоян Чомаков, фронтови релации, карти, дневници, писма, смъртни актове на загинали пловдивчани. За първи път са презентирани и заснети материали от експедицията „По бойния път на Девети пехотен пловдивски полк”, проведена в Гърция, Турция и Македония от екип на музея.

Изложбата беше официално открита на 6-ти септември 2017 година в зала „Съединение” на Регионален исторически музей – Пловдив. На събитието присъстваха: Г-жа Илияна Йотова – вицепрезидент на Република България, г-жа Цвета Караянчева – заместник-председател на 44-тото Народно събрание, г-н Валери Симеонов – заместник министър-председател, г-н Петър Стоянов – президент на Република България от 1997 г. до 2002 г., инж. Иван Тотев – кмет на Община Пловдив, министри, депутати, генерали, офицери и представители на пловдивската общественост.
Източник: http://www.historymuseumplovdiv.org/

14 октомври – изложба „Троянски светини” – мобилна колекция икони в Троян


„Троянски светини” – мобилна колекция икони

На 14 октомври 2017 г. Музеят на занаятите ще представи изложба, свързана с Троянския край и неговото културно и духовно богатство. В деня, когато почитаме небесната покровителка на Троян – света Петка, ще бъде открита експозиция с колекция от икони, собственост на Музея на занаятите.
Източник: http://www.troyan-museum.com/

11 октомври – Представяне на книгата „Религии в езическа България”


Представяне на книгата „Религии в езическа България”
11 Октомври, 2017, 17:30 часа
Заседателна зала 1, Ректорат на Софийски университет “Св. Климент Охридски”
Книгата на доц. д.н. Цветелин Степанов „Религии в езическа България” представя основните научни парадигми относно изповядваните религии в Дунавска България, съществуващи през последните 3-4 десетилетия в българската наука: тенгризъм, митраизъм, зороастризъм и т.нар. теория за синкретизма. Авторът се е спрял и на изповядването на християнството в тукашните земи преди Покръстването. Анализът на наличните свидетелства, както и на теориите цели да отчлени силните и слабите страни на всяка една от последните и заедно с това да предложи някои нови възможности за интерпретации по този изключително сложен и дискусионен научен проблем.
Източник: https://www.uni-sofia.bg/

9 октомври – Представяне на книгата на д-р Благородна Филевска “Традиционният български риболов по Черноморието”


Представяне на книгата на д-р Благородна Филевска “Традиционният български риболов по Черноморието”

09 Октомври, 2017, 14:00 часа
Конферентна зала, Ректорат на Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Събитието се организира от катедра “Етнология” при Историческия факултет.
Източник: https://www.uni-sofia.bg/
Заглавна снимка: http://www.lostbulgaria.com/

Къща-музей „Димитър Димов” отваря отново врати за своите посетители


Къща-музей “Димитър Димов” отваря врати за посетители през февруари 1989 г. Запазило оригиналния си интериор, някогашното жилище на учения и писател Димитър Димов съхранява цялата мебелировка, библиотека с около 3000 тома книги, всички вещи, архив, снимки, художествени произведения, периодика; лабораторни уреди и апарати по физика, радиотехника, химия, фотография.

От 1997 г. насам в музея провеждат срещите си членовете на Съюза на писателите лекари в България, с които се организират съвместни културни прояви. Учредена е Национална литературна награда “Димитър Димов”, която се присъжда за публикувано произведение на автор с медицинско образование. Досегашни носители на наградата са Любен Станев, Валери Петров, Фани Цуракова, Лиляна Райчева, Рада Москова, Петър Константинов и Златимир Коларов и Георги Константинов, Андрея Илиев и Калоян Захариев.

• На 28 септември от 18.00 ч., в къща-музей “Димитър Димов” на ул. “Кръстьо Сарафов № 26, Националният литературен музей организира паметна вечер, посветена на известни български интелектуалци с медицинско образование от Възраждането до наши дни.

Ще бъде експонирана отново изложбата „Хипократ и Пегас”, създадена по повод 100-годишнината от рождението на писателя и представена за първи път пред Конгреса на Световната организация на лекарите писатели (UMEM), проведен в България през 2009 г.

В събитието ще вземат участие съвременни български творци, както и писатели лекари, лауреати на Националния литературен конкурс „Димитър Димов“.
Източник: http://kulturni-novini.info/

Национална научна конференция по повод 140-годишнината от рождението на Елин Пелин


Институтът за литература при БАН и Катедрата по българска литература към Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ организират национална научна конференция по повод 140-годишнината от рождението на Елин Пелин под надслов „Елин Пелин: наследства и прочити“.

Конференцията ще се проведе на 30 ноември (четвъртък) и 1 декември (петък) 2017 г. в Зала 2 на СУ „Св. Климент Охридски“.

Работата на форума цели да обхване творческото и личностно присъствие на писателя през разнообразни изследователски полета, сред които:

Актуални перспективи към текстовете на Елин Пелин (както към превърналите се в класически, така и към останалите встрани от читателския и изследователския интерес).

Активиране на културни контексти в творческия и житейския път на писателя през отношенията му със съвременни нему творци и критици.
•Елин Пелин в литературата за деца и юноши;
•Елин Пелин: хуморист, лирик, публицист;
•Елин Пелин на сцената, в киното, в изобразителното изкуство;
•История на критическата рецепция на Елин Пелин.

Научният форум предвижда модул, който да даде възможност на млади учени, студенти и докторанти да представят свои прочити.

Моля, изпращайте заявките си за участие, придружени с кратка анотация, до 1 ноември на следните имейли:
elinpelin_conf@abv.bg
кristina_jordanova@abv.bg
аlexandra.a.antonova@gmail.com
marinellyd@mail.bg
Източник: http://ilit.bas.bg/

Международна научна конференция-семинар „Рилският манастир – история, памет, духовност“


Форумът се организира по проект „Музикално-ръкописното наследство на Рилския манастир. Двуезични музикални ръкописи (гръцко-църковнославянски)“ с ръководител чл.-кор. Светлана Куюмджиева, спонсориран от МОН, със съдействието на Института за изследване на изкуствата при БАН и управата на Рилския манастир. Той е под патронажа на Негово Светейшество Български патриарх и Софийски митрополит д-р „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Неофит и ще се проведе в Рилския манастир от 28 септември до 1 октомври 2017 г.

Видни учени от България, Гърция, Македония, Сърбия и от Зографския манастир на Атон ще участват в конференцията.

В комплексен интердисциплинарен план ще се дискутират теми, свързани с Рилския манастир – най-голямото духовно и просветно средище у нас и едно от най-големите на Балканите с широк отзвук в целия православен християнски свят и с една от най-богатите европейски библиотеки на славянски ръкописи.

В рамките на форума ще бъде изнесен концерт от произведения на рилски автори, както и експониране на изложба от рилски книги и артефакти.

Програмата на форума можете да видите тук.

Източник: http://www.bas.bg/

5-6 октомври: Научна конференция „Старопланинският регион – минало, настояще, перспективи. Развитие на културния туризъм“


Регионален исторически музей – Габрово и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ имат удоволствието да Ви поканят да присъствате на IV-та научна конференция на тема „Старопланинският регион – минало, настояще, перспективи. Развитие на културния туризъм“, която ще се проведе на 5-6 октомври 2017 г. в гр. Габрово.

Официалното откриване ще се състои на 5 октомври (четвъртък) от 10.00 ч. в сградата на РИМ – Габрово на ул. „Николаевска“ № 10.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков, преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

В края на първия ден от конференцията ще бъде представен сборникът „Известия на РИМ – Габрово“ т. IV, както и гостуващата изложба „140 години Шипченската епопея – Шипченската епопея през погледа на участника в Българското опълчение Стефан Кисов“. Неин организатор е Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“.

ЗАПОВЯДАЙТЕ!
Източник: http://h-museum-gabrovo.bg/

До 30 септември: Единственото в света копие на най-голямото ранносредновековно съкровище от Надсентмиклош


Гостуваща изложба за летния сезон на Национален исторически музей-София.
Място: Археологическа експозиция (ул. Богориди 21), Бургас.

Представено е единственото в света копие на най-голямото ранносредновековно съкровище в света, известно до този момент. То е открито през 1799 г. в малкото градче Надсентмиклош в областта Банат, която днес се намира в най-западната част на Румъния. Съкровището е съставено от 23 златни съда с изключително богата украса, с обща тежест от близо 10 кг. То се свързва с прабългарската аристокрация, управлявала Отвъддунавска България през IX в. областите в дн. Румъния и Западна Унгария. Според друга научна теория съкровището е принадлежало на владетелите на Аварския каганат, който в нач. на IX в. е унищожен от прабългарите на хан Крум и от франкския владетел Карл Велики. Представените експонати са изработени във Виена в началото на ХХ в. и са подарени от Австро-Унгарската империя на българския народ. Представляват напълно идентични с оригиналите предмети.

Оригиналът е притежание на Виенския музей на изкуствата. То е гостувало за повече от 200 години само три пъти извън Австрия – два пъти в Будапеща, и тази година в България. В момента оригиналите са изложени в НАИМ-БАН.
Източник: http://www.burgasmuseums.bg/

27 – 29 септември: Научна конференция „Българските бежанци в Бургас и региона (1878 – 1945)“

РИМ Бургас и Община Бургас организират национална научна конференция „Българските бежанци в Бургас и региона (1878 – 1945)“. Тя ще се проведе в периода 27 – 29 септември 2017 г. като част от Дните на европейското културно наследство.

За конференцията са подбрани 30 научни доклада, които най-добре представят измеренията на бежанските процеси в периода от 1878 г. до 1945 г. Това е тема с огромно значение в историята на България и българския народ, която по специфичен начин се актуализира и днес. Желанието ни е да акцентираме върху Бургас и региона, тъй като голяма част от българските бежанци тъкмо тук намират спасение и нов дом, което допълнително ни свързва емоционално с проблема.
Докладите ще бъдат изнесени от 32 лектора – представители на институти при БАН, университети, музеи, библиотеки и дирекции на ДА от цялата страна.

Основни теми и направления, които предлагаме за разглеждане:
• Историческа динамика на бежанските процеси сред българите от 1878 до 1945 г..
• Бургаският регион – новият дом на българските бежанци.
• Ролята на бежанците в живота на свободна България – политически, социални и икономически проблеми.
• Етнодемографска характеристика на бежанците.

Съорганизатори и партньори на РИМ – Бургас са Община Бургас, Регионална библиотека „Пейо Яворов“ – Бургас, Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, Дирекция „Регионален държавен архив“ – Бургас и Тракийски научен институт – София.

Материалите от конференцията ще бъдат отпечатани в сборник през месец ноември 2017 г.
Програма
Източник: http://www.burgasmuseums.bg/

В ход е изложба на РИМ-Добрич: “За свободата на Добруджа”


На 20 септеври 2017 г от 17.00 часа в музея в Градски парк „Свети Георги” бе бъде открита изложба със заглавие „За свободата на Добруджа”.
Тя е посветена на 100 годишнината от смъртта на генерал-лейтенант Иван Колев и 130 годишнината от рождението на генерала от артилерията Георги Попов.

Генерал-лейтенант Иван Колев командва Първа конна дивизия по време на Първата световна война. С частите на своята дивизия той участва във войната срищу Румъния и в освободителния поход на българската армия в Добруджа от есента и зимата на 1916-1917 г. Наречен е „спасителят на Добрич” заради решителните действия и победата над противника в боевете за града от 5-7 септември 1916 г., влезли в историята под името „Добричка епопея”.

Генералът от артилерията Георги Попов е член на българската делегация, която води преговорите с представителите на Румъния за възвръщането на Южна Добруджа към България. След подписването на Крайовския договор от 7 септември 1940 г. е назначен за генерал-управител на Южна Добруджа. Организира състава на войските и тяхното навлизане в областта, което става в периода 21 септември – 1 октомври 1940 г.

Посетителите на изложбата ще имат възможност да видят фотоси, документи, печатни издания и вещи свързани с дейността на двамата генерали. Някои от експонатите се представят за първи път пред публика.
ЗАПОВЯДАЙТЕ! ЩЕ ВИ ОЧАКВАМЕ!
Източник: http://www.dobrichmuseum.bg/

Дарителска кампания на РВМ-Плевен: Заедно да съхраним историческата памет

По повод 140 години от Плевенската епопея 1877 г. и 40 години от изграждането на Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”, Община Плевен и Регионален Военноисторически музей – Плевен обявяват дарителска кампания „Заедно да съхраним историческата памет”, за събиране на материали – вещи, снимки, документи, грамоти, юбилейни сувенири и др., свързани с историята на изграждането на Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”, с участието на гражданите на Плевен в строителството, спомени на дарители и участници. Целта е дарените материали да се регистрират във фонда на музея и да се използват за създаването на постоянна експозиция за изграждането на Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”
Инициативата ще завърши с изложба, която ще бъде представена в навечерието на 40 годишния юбилей на Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”
Материалите ще се обработят дигитално и в бъдеще ще бъдат достъпни чрез електронната страница на Регионален Военноисторически музей – Плевен.
Отзовалите се на инициативата граждани ще получат дарителска грамота.

Телефони за контакт:
064/ 830 251 – Централа Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” .
0877 145 376 – Отдел „Връзки с обществеността”
0877 145 571 – Отдел „Научно експозиционен и фондове и Научен архив”
Източник: http://panorama-pleven.com/

НАИМ при БАН ще бъде домакин на Годишната среща на Europae Archaeologiae Consilium през м. март 2018 г.


Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) ще бъде домакин на следващата Годишна среща на Европейския археологически съвет (Europae Archaeologiae Consilium – http://www.europae-archaeologiae-consilium.org/), която ще се проведе от 22 до 24 март 2018 г в хотел Арена ди Сердика в София.

Основната мисия на Европейския археологически съвет е да подпомага управлението на археологическото наследство в Европа и да обслужва нуждите на националните агенции за управление на археологическото наследство, като и да предоставя форум на организациите за установяване на по-тясно и по-структурирано сътрудничество и обмен на информация.

По време на Годишната среща на Европейския археологически съвет ще се проведе и 19-ият Симпозиум за управление на културното наследство (22-23 март). Работата на симпозиума ще се фокусира върху темата Development-led archaeology in Europe. Meeting the needs of archaeologists, developers and the public. Госпожа Agnes Stefánsdóttir (agnes@minjastofnun.is), член на Управителния съвет на Европейския археологически съвет и ръководител на отдел в Агенцията за културно наследство на Исландия (http://en.minjastofnun.is/) ще бъде научен координатор на симпозиума.

Повече информация за Годишната среща на Европейския археологически съвет можете да откриете тук (http://www.europae-archaeologiae-consilium.org/annual-meeting-2018). Вижте и общата програма на срещата тук.
Източник: http://naim.bg/

ПОКАНА за участие в национална научна конференция на тема „Изкуствата: сблъсък и континуитет“


Покана:
Уважаеми колеги,

Катедра „Теория и история на литературата“ на СУ „Св. Климент Охридски“ и направление „Теория на литературата“ към Института за литература при БАН възстановяват прекъснатата за кратко добра традиция да организират съвместно национални научни конференции. След успешния опит от четирите предишни конференции („Извънлитературното“ – 2010 и 2011, „Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов“ – 2012, „Просветителство срещу идеологема: Цветан Стоянов, Димитър Аврамов, Атанас Натев“ – 2013, „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория“ – 2014) се обединихме около идеята в края на настоящата година да проведем национална конференция под наслова „Изкуствата: сблъсък и континуитет“.

Темата е колкото стара и разработвана, толкова и винаги отворена към многопосочни възможности за осъвременяване, за нови и неочаквани погледи към взаимоотношенията, взаимодействията, взаимните отрицания или допълвания и сливания между различните изкуства. В особено голяма степен това важи за днешното време, когато експерименталността в тази сфера познава изключителен размах, който прави проблематично, дори в известен смисъл неадекватно, мисленето на отделните изкуства в някакви техни предполагаеми строго установени граници.

Вярваме, че формулировката на темата, на която се спряхме, ще даде възможност на колеги с най-разнообразни интереси да се впишат в нея със своя избор на конкретен проблем и да предложат своя гледна точка.

Конференцията ще се състои на 30 ноември и 1 декември 2017 в Новата конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски“.

Срокът за приемане на заявките за участие е 1 ноември 2017.

Продължителност на докладите: 20 минути.

Моля, темата на Вашия доклад, придружена със съвсем кратка анотация, да изпратите на следния електронен адрeс: literateor@gmail.com
Източник: http://ilit.bas.bg/

26 октомври – ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“ 2017 – Покана


Тема: „Интердисциплинарността в изследванията на българския език“

Форумът се организира за четвърта поредна година. През 2017 година организатори са Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Институтът за български език „Проф. Л. Андрейчин“.

Време и място на провеждане: 26 октомври 2017 г. (четвъртък): 10:00 до 12:30 ч. и 14:00 до 16:00 ч., София, Институт за български език при БАН.

Програма
10:00 – 12:30 ч.
Акад. Михаил Виденов – Социолингвистиката и нейното приложение за изследване на съвременния български език
Проф. Енчо Герганов – Методологически аспекти на психолингвистичните и интердисциплинарни изследвания на езика
Проф. Мила Димитрива-Вълчанова – Компоненти на езиковата компетентност и тяхното изследване по експериментален път
12:30 – 14:00
Почивка
13:00 – 16:00
Дискусия

В дискусията ще бъдат разгледани въпроси, свързани с обогатяването на теоретичните подходи и методите за изследване на езиковата система, с разширяване на изследователската парадигма чрез отчитане на широк кръг от извънезикови фактори, отразяващи социални, психологически, когнитивни и др. особености на носителите на езика. В нея може да се коментират както различни видове интердисциплинарни изследвания, така и взаимодействието им с основни лингвистични дисциплини. Възможно е да се представят методи, заимствани от математиката, логиката и физиката, прилагани в семантични, граматични и фонологични изследвания, както и да се разгледат по-общи въпроси, например:
Какво е интердисциплинарност в лингвистиката и дали социолингвистиката, психолингвистиката, когнитивистиката, невролингвистиката и компютърната лингвистика са езиковедски дисциплини, в които се прилагат методи на изследване от други науки?
Какво превръща едно езиковедско изследване в интердисциплинарно и не са ли всички съвременни езиковедски изследвания в някаква степен интердисциплинарни?

Целта е не (само) да се дадат окончателни отговори, а да се обменят мнения, да се изкажат предположения и да се създаде среда за непосредствен разговор за интердисциплинарността в езиковедските изследвания.

Каним Ви да се включите с изказване в дискусията. Времето за представяне на наблюденията, анализите или резултатите от интердисциплинарни проучвания на българския език е 10 мин.
Краен срок за подаване на заявките (до 150 думи) – 20 септември 2017 г.
Постъпилите заявки за изказвания ще бъдат анонимно рецензирани. В програмата на Форума ще бъдат включени само изказвания, ориентирани към поставената тема.

Срокът за представяне на материалите за отпечатване е 10 ноември, а изискванията за тяхното оформяне следват изискванията на сп. „Български език“.

За въпроси – forum@ibl.bas.bg .

Очакваме Вашите заявки за участие на адрес: http://dcl.bas.bg/forum2017/ .

От oрганизаторите
Източник: http://ibl.bas.bg/

Покана: Трета Международна научна конференция „МЕДИИТЕ НА 21. ВЕК

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“
ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ, КАТЕДРА „ЖУРНАЛИСТИКА И ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА“

Катедра „Журналистика и връзки с обществеността” към Филологическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ има удоволствието да Ви покани за участие в третата Международна научна конференция

„МЕДИИТЕ НА 21. ВЕК“, която ще се проведе на 9 – 10
ноември 2017 г. във Великотърновския университет.

Темата на конференцията е:
„МЕДИИ И ПОСТИСТИНА“

Заявки за участие се приемат на имейл адрес: media21@uni-vt.bg

Срок за подаване на заявките: 4 септември 2017 г.

Източник: http://gate.cas.bg/

24 – 27 юли – 14 Международен конгрес за османска социална и икономическа история (ICOSEH)

14 Международен конгрес за османска социална и икономическа история (ICOSEH)
Четиринадесетото издание на Международния конгрес за османска социална и икономическа история ще се проведе в София между 24 и 27 юли.
Откриването е на 14 юли от 9:00 до 13:00 в Аулата на Софийския университет. Регистрацията за конгреса ще е отворена от 8:00 часа същия ден.
Пълната програма на този голям научен форум можете да видите ТУК.
Източник: http://gate.cas.bg/

Покана за конференция “Подтик за отговорност: Музеите и оспорваната история. Как да говорим за неизразимото в музеите?”

Покана за конференция “Подтик за отговорност: Музеите и оспорваната история. Как да говорим за неизразимото в музеите?”

Покана за участие в международна конференция на тема:

Подтик за отговорност: Музеите и оспорваната история. Как да говорим за неизразимото в музеите?
която ще се проведе на 22-25 ноември 2017 г. в Брно, Чехия

Конференцията е посветена на интерпретативните подходи от страна на съвременните музейни специалисти към онези периоди от историята, които най-общо са възприемани като негативни или “по-скоро негативни”, или противоречиви по най-различни причини.
Можете да намерите по-подробната покана и предварителна програма ТУК
А формулярът за регистрация ТУК
Краен срок за подаване на участи 30 юни 2017 г.
Моля да разпространите поканата и сред вашите колеги.
Източник: http://gate.cas.bg

Започва записване в Курсовете по Православие в Енорийския център на столичния храм „Св. св. Кирил и Методий“.


Започва поредното записване в Курсовете по Православие за възрастни, които се провеждат в Енорийския център на столичния храм „Св. св. Кирил и Методий“.

Курсовете се организират по инициатива и с благословението на председателя на храма Негово Високоблагоговейнство ставр. ик. Александър В. Георгиев според официално решение на църковното настоятелство, одобрено от Епархийския съвет при Софийската св. митрополия.

Курсов преподавател е д-р Десислава Панайотова – православен богослов, директор на Eнорийския център и ЦРИК „Св. св. Кирил и Методий“ при едноименния храм, експерт „Програми и проекти“ в Културно-просветния отдел при Св. Синод на БПЦ-Българска Патриаршия, главен редактор на Официалния уебсайт на БПЦ-БП.

През новата 2017/2018 учебна година ще се сформират 4 групи, които тематично се разделят на:

~ Въведение в Православието. Църковни празници, символи и тайнства – 17,30 ч.

~ Тълкувание на Свещеното Писание на Стария Завет – 15,00 ч.

~ Тълкувание на Свещеното Писание на Новия Завет – 9,30 ч.

~ Св. отци и вселенските събори на Църквата – Част ІI – 11,45 ч.

Препоръчително е начинаещите курсисти да се включат в групата по Въведение в Православието.

През учебната 2017/2018 г. лекциите започват на 4 ноември 2017 г. (събота).

СИСТЕМА на работа:

Минималният брой за сформиране на група е 6 човека. Лекциите се провеждат всяка събота – от м. ноември до м. май включително в различни часове, според групата. При необходимост се използват за лекции и делнични дни, когато се отработват църковни или национални празници. Занятията обхващат два астрономически часа за всяка група.

На разположение на курсистите се предоставят тематични разпределения на учебния материал, систематизирани таблици и подбрани откъси от църковни съчинения, богата православна литература. Безплатно може да се ползва книжният фонд на храмовата библиотека.

СРОК за записване: 25 октомври 2017 г.

АДРЕС за записване:

София – 1202

ул. “Г. Вашингтон” № 47, ет. 3

Храм „Св. св. Кирил и Методий“

Д-р Десислава Панайотова

Моб. тел.: 0878 44 54 57 или 0889 99 39 80

Е-мейл: crsc_st_cyril_st_methodious@abv.bg

ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ за:

Курсовете: http://symvol.org/simvolnavqrata/index.php/2016-01-17-16-49-44/kursove-po-pravoslavie

Преподавателката: http://symvol.org/simvolnavqrata/index.php/2016-01-17-16-49-44/kursove-po-pravoslavie/prepodavatel

Съдържанието на лекциите: http://symvol.org/simvolnavqrata/index.php/2016-01-17-16-49-44/kursove-po-pravoslavie/sydyrjanie

Източник: http://www.bg-patriarshia.bg/

“Неделя на Всички български светии”, д-р йеромонах Павел (Стефанов)

Неделя на Всички български светии

По своята природа християнството е универсално, има вселенски характер и е предназначено за всички хора от всички епохи. Както заявява ап. Павел, в Христа няма юдеин, ни елин, няма роб, ни свободен, няма мъжки пол, ни женски (Гал. 3:28). Христовата църква е една и неделима, но от древност съществуват поместни православни църкви, каквито са Българската, Румънската, Сръбската, Руската и пр. Единството на Църквата не се опровергава от битието на отделните национални църкви. Те са клоните на едно вечнозелено дърво, насадено от самия Бог.

Българската църква е първата славянска църква в света. …
Виж още …

27 юни – семинар „Актуални проблеми на историята и историографията“ в Института за исторически изследвания


На 27 юни 2017 г.(вторник) от 16:30 часа, заповядайте на семинар „Актуални проблеми на историята и историографията“ в Института за исторически изследвания. Той ще бъде посветен на 180 годишнината от рождението на Васил Левски. Водещ – проф. д. и. н. Илия Тодев. Подробностите, моля, вижте в поканата.
Очакваме Ви!

Източник: http://www.ihist.bas.bg/

21 юни – Представяне на проект „Докторантски център Св. Климент Охридски“

 

Представяне на проект „Докторантски център Св. Климент Охридски“

На 21 юни 2017 г. от 10.00 ч. в Конферентната зала на Софийския университет ще се състои информационна среща за запознаване с възможностите по проект BG05M2OP001-2.009.0013 „Докторантски център Св. Климент Охридски“.

Софийският университет започна изпълнението на този проект на 21 април 2017 г. Той е финансиран от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и ще продължи до 31.12.2018 г.

С ресурса, осигурен от европейските структурни и инвестиционни фондове, ще бъдат обезпечени четири основни дейности, насочени към студентите, докторантите и преподавателите на Университета: Мобилност – подкрепа за участие в конференции и летни школи, осъществяване на краткосрочни визити; Обучение – организиране и провеждане на специализирани курсове; Открита наука – подкрепа за публикации и популяризация на науката; Достъп – осигуряване на абонаменти и научна литература.

По време на събитието координаторите на проекта ще дадат основни параметри на планираните дейности. Във втората част от програмата е предвиден обучителен курс Web of Science – достъп и възможности за публикуване в издания с Импакт фактор.
Източник: https://www.uni-sofia.bg/

20 юни – Представяне на книгата на Албена Стаменова “История лексических древнеболгаризмов в украинском литературном языке”

 
На 20 юни 2017 г. от 18.00 ч. в Конферентната зала в Ректората на Софийски университет “Св. Климент Охридски” ще бъде представена книгата “История лексических древнеболгаризмовв украинском литературном языке” с автор Албена Стаменова.

Събитието се организира от Катедрата по славянско езикознание към Факултета по славянски филологии на Софийския университет.
Албена Стаменова е доцент по украински език в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Представяната книга е първият в българската, а и като цяло в славистичната научна литература опит за обобщаващо монографично изследване на старобългарския лексикален слой в украинския книжовен език в процеса на историческото му развитие. Установен е цялостният състав на заетата старобългарска лексика от периода Х–ХІ в. в староизточнославянския език (ХІ–XIV в.) и е проследена еволюцията му през следващите периоди от развитието на украинския език – староукраински (XIV–XVII в.) и съвременен украински (ХІХ–ХХ в.). Уточнено е мястото на лексикалните старобългаризми в съвременния украински книжовен език, изяснени са семантичните промени в тях, стилистичното им разслоение и употребата им в украинската реч. Също така за първи път е установен съставът на тази лексика в съвременния руски книжовен език и е съпоставен с този в съвременния украински книжовен език. Потвърдени са на лексикално ниво съществени моменти от историята на двата книжовни езика и са направени изводи относно спецификата на развитието на всеки от тях.

Изследването е снабдено с три приложения. Първото представя състава на проникналите на източнославянска почва старобългаризми и проследява състоянието на всяка дума в изследваните последователни времеви отрязъци. Второто представя състава на старобългарските думи в съвременния украински книжовен език. Третото съдържа справочни извадки от първото приложение.

Книгата представлява интерес за филолози, историци, културолози, както и за всички, които се интересуват от българско-източнославянските (и българско украинските в частност) езикови връзки, от историята на Украйна и на украинския книжовен език.
Източник: https://www.uni-sofia.bg/

5 юни – Национален форум “Предучилищно образование с перспективни цели и изпреварващи практики – за днешното и следващите поколения”


Национален форум “Предучилищно образование с перспективни цели и изпреварващи практики – за днешното и следващите поколения”
05 Юни 2017 09:00
Заседателна зала 2, Ректорат на Софийски университет “Св. Климент Охридски”
Форумът е посветен на 135-годишнината на предучилищното образование в България и е организиран от Факултета по начална и предучилищна педагогика съвместно с Българския национален комитет за предучилищно образование ОМЕП.
Източник и Програма

Честване на 20-годишнината на научното сътрудничество между Българската академия на науките и Хърватската академия на науките и изкуствата


На 6 юни 2017 г., вторник, от 10:00 часа, в Големия салон на БАН с научна конференция и изложба на тема „Българи и хървати през вековете: Равносметката“ ще бъде чествана 20-годишнината от подписването на Двустранната спогодба за научно сътрудничество и обмен между Българската академия на науките (БАН) и Хърватската академия на науките и изкуствата (ХАНИ).

По нея се изпълняват два научни проекта на учени от Института за балканистика с Център по тракология с партньори от хърватска страна Отделението за исторически изследвания и Института за хърватска литература, театър и музика. Те се нареждат сред най-резултатните проекти по двустранните спогодби на БАН в направлението „Културно-историческо наследство и национална идентичност“.

Публикуваните досега сборници от съвместните конференции с общ обем от над 4000 страници, заедно с десетките авторски монографии и студии представляват една същинска енциклопедия на историческите връзки между двата народа през вековете и в нашето съвремие. Чрез нея Институтът за балканистика с Център по тракология се утвърди като водеща школа по хърватистика в страната, уникална със своята интердисциплинарност, активност и продуктивност.

Сборник с пълно библиографско описание ще представи българо-хърватското научно сътрудничество, онагледявайки приноса на учените от двете страни към укрепването и развитието на отношенията между Република България и Република Хърватия.

Източник: http://www.bas.bg/

5 юни – Честване на Св. Дух (Духовден) – Ден на Македония (с възпоменателно поклонение, заупокойна молитва, конференция и представяне на книга)

 

На 5 юни 2017 г. ще се проведе честване на Св. Дух (Духовден) – Ден на Македония.
Организатори на събитието са Македонският научен институт, София и Институтът за исторически изследвания – БАН. Програмата включва: поклонение пред паметника на революционерите от Македония и Тракия (11:00 ч.); заупокойна молитва в църквата „Св. София” за загиналите герои за освобождение и обединение на българските земи (12:30 ч.); научна конференция „Памет за председателите на Македонския научен институт” (13:30 ч.) и представяне на книгата „Полковник Борис Дрангов. Живот и дела” с автор проф. д. и. н. Тодор Петров (18:00 ч.), които ще се проведат в Централния военен клуб.
Източник: http://www.ihist.bas.bg/

Ново издание от поредицата “Археологически открития и разкопки”


Излезе от печат новият том “Археологически открития и разкопки през 2016 г.” на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ при БАН).

Настоящото издание е подготвено за LVІ Национална археологическа конференция, която ще се проведе в гр. Пловдив от 29 до 31 май 2017 г. Организатори са община Пловдив, Регионален Археологически Музей Пловдив и НАИМ при БАН.

За повече информация вижте СЪДЪРЖАНИЕТО на новия том “Археологически открития и разкопки през 2016 г.”.
Източник: http://naim.bg/

Покана: Конференция “Медии и постистина”


ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“
ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ, КАТЕДРА „ЖУРНАЛИСТИКА И ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА“
Катедра „Журналистика и връзки с обществеността” към Филологическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ има удоволствието да Ви покани за участие в третата Международна научна конференция
„МЕДИИТЕ НА 21. ВЕК“, която ще се проведе на 9 – 10
ноември 2017 г. във Великотърновския университет.
Темата на конференцията е:
„МЕДИИ И ПОСТИСТИНА“
Заявки за участие се приемат на имейл адрес: media21@uni-vt.bg
Срок за подаване на заявките: 4 септември 2017 г.
Източник: http://gate.cas.bg/

6 юни – Дебат: “Външната политика на Европейския съюз: кои са основите за една всеобща политика?”

Нашата Европа: Каква Европа искаме ние?
6 юни 2017 (вторник), 18.30-19.30 ч.
Дебат във Френския институт в България
пл. Славейков 3, София 1000
Симултанен превод, вход свободен

“Външната политика на Европейския съюз: кои са основите за една всеобща политика?“

Френският институт в България има удоволствието да посрещне г-н Юбер Ведрин, бивш Министър на външните работи. Той ще дебатира с г-н Ивайло Калфин, Съветник към Европейската комисия.

В една своя скорошна публикация Френският институт за международни отношения цитира Юбер Ведрин: „Преди двадесет и пет години, заедно с разпадащия се СССР си отиваше и двуполюсният свят на Студената война“. И Франция, и другите европейски страни „губеха една референтна рамка, една стратегическа конфигурация ̧ структурираност в интелектуален и дипломатически аспект“.

Краят на тази манихейска концепция за света предизвика сериозен размисъл на европейските ръководители за мястото и ролята на Европейския съюз в контекста на несигурност, поява на нови икономически сили, на нов баланс и на нови културни и религиозни движения – съвършено различни от традиционните пространствени граници. Какво можем да констатираме днес?

Дали страните членки подкрепят единна европейска политика? Съществува ли обща позиция на Европейския съюз по отношение на ислямизма, тероризма, бежанците, имигрантите? Може ли да говорим за съгласувана стратегия при външната военна намеса? Може ли Европа да предложи – и при какви условия – обща рамка на дискусия с арабските страни, Русия и Турция? Какви са основите за една обща и ефективна стратегия в областта на отбраната, но също и в икономическата, и в научноизследователската област?
Източник: http://gate.cas.bg/

16 – 31 май: Постерна изложба „Българска археология 2016“ в галерия „Средец“


В периода 14 февруари – 19 март 2017 г. Националният археологически институт с музей бе организатор и домакин на десетата юбилейна изложба “Българска археология 2016”. Съорганизатори на изложбата са 13 исторически и археологически музеи в страната: Националният исторически музей, Регионален исторически музей (РИМ) Благоевград, РИМ Кърджали, РИМ Пазарджик, РИМ Хасково, РИМ Шумен, РИМ София, Археологически музей Созопол, Общински исторически музей Средец, Исторически музей (ИМ) Белоградчик, ИМ Дряново, ИМ Провадия и ИМ Приморско.

Изложбата включваше над 350 находки и богат илюстративен материал, с които бяха представени най-интересните резултати от проучванията през изминалия археологически сезон. Поради огромния интерес, който предизвика сред медиите и публиката, НАИМ и Министерство на културата предоставят възможност на жителите и гостите на столицата отново да се запознаят с някои от най-впечатляващите археологически открития през 2016 г. чрез постерната изложба „Българска археология 2016“. Общо 25 постера илюстрират проучванията на близо 50 обекта и разкриват нови интересни факти от историята на българските земи от най-дълбока древност – от епохата на късния палеолит (около 40 000 г. преди наше време) до Средновековието. Сред тях са както широко познати обекти с дългогодишни проучвания, като палеолитното находище в пещера Козарника, праисторическите селищни могили Юнаците, Провадия-Солницата и Дуранкулак, скалният комплекс Глухите камъни, античният емпорион Пистирос, черноморската колония Аполония Понтика, римските градове Деултум, Сердика, Августа Траяна, Никополис ад Иструм, първата българска столица Плиска, средновековната Трапезица, скалният град Перперикон, така и изключително интересните резултати от археологическите разкопки на надгробни могили край Приморско и с. Изворово, Харманлийско, спасителните проучвания на праисторическото селище Дамяница, по трасето на АМ „Струма“ и др.
Проучванията на част от тези обекти през 2016 г. станаха бяха възможни благодарение на финансиране от Министерство на културата на Република България.

Постерната изложба „Българска археология 2016“ може да бъде видяна в галерия „Средец“ от 16 до 31 май 2017 г.
Източник: http://naim.bg/