Седми брой на списание “Алманах – списание за хуманитарни науки”


Представяме на Вашето внимание 7-ми брой на списание “Алманах – списание за хуманитарни науки”

Виж повече

Последни Новини

Заветът на св. Иван Рилски

Заветът на Свети Иван Рилски

За Рилската обител и нейния покровител е изписано много и може още да се пише. Ще се опитаме обаче да обърнем внимание на единствения документ, останал от ръката на Св. Иван Рилски – „Заветът” към неговите ученици. Запазен е в няколко преписа от XIX в. Историята на документа се узнава от самите преписи.

През 1385 г., в бурната епоха на османското завоевание на българските земи, книжовникът Дометиан извършва препис на Завета. Вероятно преписвачът е осъвременил старинния език на текста. Така изследователите са склонни да тълкуват израза, че документът бил преписан за „по-лесно прочитане”. По-късно нов препис направил еклесиархът Саватий. Преписите на Дометиан и Саватий не са запазени, а само много по-късните варианти от деветнадесетото столетие, между които има и някои разлики.

Вж. още…

26 октомври – ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“ 2017


ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“ 2017
Тема: „Интердисциплинарността в изследванията на българския език“
Форумът се организира за четвърта поредна година. През 2017 година организатори са Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Институтът за български език „Проф. Л. Андрейчин“.
Време и място на провеждане: 26 октомври 2017 г. (четвъртък): 10:00 до 12:30 ч. и 14:00 до 17:00 ч., София, Институт за български език при БАН, Голям салон.

Програма
10:00 – 12:30 ч.
Акад. Михаил Виденов (Българска академия на науките): Социолингвистиката и нейното приложение за изследване на съвременния български език
Проф. Енчо Герганов (Нов български университет): Методологически аспекти на психолингвистичните и интердисциплинарни изследвания на езика
Проф. Мила Димитрива-Вълчанова (Норвежки научно-технологичен университет): Компоненти на езиковата компетентност и тяхното изследване по експериментален път
12:30 – 14:00
Почивка
14:00 – 15:20
Първа дискусионна сесия
14:00 – 14:10: Вехбие Балиева (Великотърновски университет): Интердисциплинарността при съвременните изследвания на билингвизма – възможност или необходимост
14:10 – 14:20: Катя Исса (Университет за архитектура, строителство и геодезия): Бежански асоциации и уроци по човечност
14:20 – 14:30: Красимира Петрова (Софийски университет): Метод на пиктограмите в изследването на концепти
14:30 – 14:40: Борислав Георгиев (Нов български университет): Езиковата антропология като универсален интердисциплинарен подход в изследването на езика
14:40 – 14:50: Палмира Легурска (Институт за български език): Интердисциплинарност, мимезис, наука
14:50 – 15:20: Дискусия
15:20 – 15:40
Почивка
15:40 – 17:00
Втора дискусионна сесия
15:40 – 15:50: Ангел Ангелов (Софийски университет): Думите като социолингвистични маркери
15:50 – 16:00: Красимира Алексова (Софийски университет): Методи за обработка на емпирични социолингвистични данни
16:00 – 16:10: Петя Бъркалова (Пловдивски университет): Изреченската структурография – преоборудване на синтаксиса и пресечна точка с други науки
16:10 – 16:20: Елисавета Балабанова (Университет по библиотекознание и информационни технологии): Интердисциплинарен подход за идентифициране на изречения с участието на адюнкти и вметнати конструкции (върху корпус с XML описания)
16:20 – 17:00: Дискусия

В дискусията ще бъдат разгледани въпроси, свързани с обогатяването на теоретичните подходи и методите за изследване на езиковата система, с разширяване на изследователската парадигма чрез отчитане на широк кръг от извънезикови фактори, отразяващи социални, психологически, когнитивни и др. особености на носителите на езика. В нея може да се коментират както различни видове интердисциплинарни изследвания, така и взаимодействието им с основни лингвистични дисциплини. Възможно е да се представят методи, заимствани от математиката, логиката и физиката, прилагани в семантични, граматични и фонологични изследвания, както и да се разгледат по-общи въпроси, например:

–Какво е интердисциплинарност в лингвистиката и дали социолингвистиката, психолингвистиката, когнитивистиката, невролингвистиката и компютърната лингвистика са езиковедски дисциплини, в които се прилагат методи на изследване от други науки?
– Какво превръща едно езиковедско изследване в интердисциплинарно и не са ли всички съвременни езиковедски изследвания в някаква степен интердисциплинарни?

Целта е не (само) да се дадат окончателни отговори, а да се обменят мнения, да се изкажат предположения и да се създаде среда за непосредствен разговор за интердисциплинарността в езиковедските изследвания.
За въпроси – forum@ibl.bas.bg .
Очакваме Вашата регистрация за участие на адрес: http://dcl.bas.bg/forum2017/ .
От oрганизаторите
Източник: http://ibl.bas.bg/

Покана: научна конференция на тема „Изкуствата: сблъсък и континуитет“

ПОКАНА за участие в национална научна конференция на тема „Изкуствата: сблъсък и континуитет“

Катедра „Теория и история на литературата“ на СУ „Св. Климент Охридски“ и направление „Теория на литературата“ към Института за литература при БАН възстановяват прекъснатата за кратко добра традиция да организират съвместно национални научни конференции. След успешния опит от четирите предишни конференции („Извънлитературното“ – 2010 и 2011, „Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов“ – 2012, „Просветителство срещу идеологема: Цветан Стоянов, Димитър Аврамов, Атанас Натев“ – 2013, „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория“ – 2014) се обединихме около идеята в края на настоящата година да проведем национална конференция под наслова „Изкуствата: сблъсък и континуитет“.

Темата е колкото стара и разработвана, толкова и винаги отворена към многопосочни възможности за осъвременяване, за нови и неочаквани погледи към взаимоотношенията, взаимодействията, взаимните отрицания или допълвания и сливания между различните изкуства. В особено голяма степен това важи за днешното време, когато експерименталността в тази сфера познава изключителен размах, който прави проблематично, дори в известен смисъл неадекватно, мисленето на отделните изкуства в някакви техни предполагаеми строго установени граници.

Вярваме, че формулировката на темата, на която се спряхме, ще даде възможност на колеги с най-разнообразни интереси да се впишат в нея със своя избор на конкретен проблем и да предложат своя гледна точка.

Конференцията ще се състои на 30 ноември и 1 декември 2017 в Новата конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски“.

Срокът за приемане на заявките за участие е 1 ноември 2017.

Продължителност на докладите: 20 минути.

Моля, темата на Вашия доклад, придружена със съвсем кратка анотация, да изпратите на следния електронен адрeс: literateor@gmail.com

25 октомври – Лекция-дискусия “С чисто сърце за 1956″ на д-р Чаба Жебьок (Унгария)


Лекция-дискусия “С чисто сърце за 1956″ на д-р Чаба Жебьок (Унгария)
25 Октомври, 2017, 15:00
Заседателна зала 2, Ректорат на Софийски университет “Св. Климент Охридски”
Лекцията се провежда във връзка с националния празник на Унгария. Събитието се провежда от специалност “Унгарска филология” към Факултета по класически и нови филологии съвместно с посолството на Унгария и Унгарския културен център в София.
Източник: https://www.uni-sofia.bg/

18 октомври – “Унгаристични четения – 2017″

На 18 октомври 2017 г. от 9:30 до 18:00 ч. в Унгарския културен институт в София ще се проведе Първи национален научен форум по унгаристика “Унгаристични четения – 2017″.
Форумът се организира от Институт за исторически изследвания – БАН, Българо-унгарска историческа комисия, Специалност „Унгарска филология” (ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски” и Посолство на Унгария в България – Унгарски културен институт в София по повод Деня на българо-унгарското приятелство.
Виж Плакат и Програма
Източник: http://www.ihist.bas.bg/

До 1 ноември – изложба, посветена един на от най-големите европейски колекционери на монети – Васил Хараланов – в Шумен


На 25 септември 2017 г. се навършват 110 години от рождението на един от най-големите колекционери на монети в Европа – шуменецът д-р Васил Хараланов.

Във връзка с тази годишнина Регионалният исторически музей в град Шумен представя документална изложба, съдържаща лични вещи на големия колекционер – фотографии, ръкописи на статии, писма от дългогодишната му кореспонденция с видните учени Никола Мушмов, проф. Тодор Герасимов, проф. д.и.н. Йорданка Юрукова, етнографски и предмети от османският период, неделима част от всеобхватната му колекция. Част от предметите се експонират за пръв път.

Д-р Хараланов е роден в град Шумен през 1907 г., в стара възрожденска фамилия. След като завършва гимназия, учи медицина в град Монпелие, Франция. През 1933 г. се завръща в Шумен и се отдава както на лекарска практика, така и на своята страст – колекционирането на монети. През 1970 г., след обиск в дома му, колекцията от десетки хиляди монети е насилствено иззета, а по-късно – осакатена и ограбена. След принудителен натиск, остатъците от нея са дарени през 1971 г. на музея в Шумен – мястото, на което, самият Хараланов е мислел един ден да я завещае. Днес в Регионалния исторически музей в Шумен се пазят близо 8000 монети от колекция „Васил Хараланов“, а най-ценните и представителни образци са изложени в трезора на музея – зала „Съкровищница“. Част от колекцията му се съхранява в НАИМ при БАН. Умира на 17 май 2000 г.

Изложбата „110 години от рождението д-р Васил Стефанов Хараланов“ще бъде открита на 25 септември 2017 г. в Мраморно фоайе, II етаж, в Регионален исторически музей – Шумен и ще може да бъде посетена до 1 ноември 2017 г.
Източник: http://naim.bg/

13 октомври – Представяне на сборника „България и Русия (XVIII – XXI век). Пътища и кръстопътища“


На 13 октомври (петък) от 16.00 ч. в Руския културно-информационен център, ет. 3, зала 305 ще се състои представянето на сборника „България и Русия (XVIII–XXI век). Пътища и кръстопътища“, ново издание на ИЦ „Боян Пенев“.

Сборникът е продукт на три последователни научни проекта между български и руски учени от Института за литература към Българската академия на науките и Института по славянознание към Руската академия на науките, реализирани в периода 2006–2014 г.

Първият раздел на сборника – „Историята като кръстопът“ – проследява именно историческия ракурс към темата. Историзмът – и като философия, и като изследователски подстъп към постъпателно проследяване на отделни етапи, и като канава на интересни и не съвсем познати документални свидетелства и материали – присъства във всичките изследвания. Вторият раздел на сборника – „Литературни и културноисторически контакти“ – се фокусира върху съдбата и творческите изяви на различни представители на българската и на руската интелигенция през XIX и ХХ в. С модерния си прочит, богатата документална информация и новите си идеи сборникът „България и Русия (XVIII – XXI век). Пътища и кръстопътища“ ще бъде важно пособие за всички студенти слависти и русисти в университетите в България, както и за студентите българисти в Русия.

Повече информация може да прочетете тук: http://www.ilit.bas.bg/bg/events/948-bg-ru-18-19.html
Източник: http://www.bas.bg/

12 октомври – Публична лекция на доц. д-р Соня Пенкова: „Музеят и конфликтите през погледа на полския опит“

На 12 октомври (четвъртък), от 17.00 часа в Националния военноисторически музей ще се състои публична лекция на тема: „Музеят и конфликтите през погледа на полския опит“, водена от доц. д-р Соня Пенкова – историк и музеолог.

В рамките на събитието ще бъде представен полският опит в експонирането и представяне на наследството от конфликти, съвременни методи за работа с публики, включително чрез въвеждане на модерни технологии в музеите и използването на виртуалната реалност за привнасяне на добавена стойност към материалните следи от миналото.

Лекцията ще засегне използваните подходи в новооткрития Музей на Втората световна война, Европейския център „Солидарност“, както и информация за формирането и осъществяването на държавните политики за развитие на музеите и финансиране на културата в Полша – една от европейските държави с най-много създадени нови музеи или реновирани стари след демократичните промени.
Източник: http://www.militarymuseum.bg/

5 октомври: Ден на Стара Загора – безплатен вход и беседа (“Град, възкръснал от руините”) в Регионалния исторически музей


На 5 октомври (четвъртък), по случай Деня на Стара Загора, експозицията на РИМ – Стара Загора ще бъде със свободен вход!

От 15:00 ч. на 5 октомври в РИМ – Стара Загора ще бъде изнесена безплатна беседа на тема “Град, възкръснал от руините”. Беседата акцентира върху възстановяването на града след Освобождението и първите частни и обществени сгради, които са построени в този период. Тя ще завърши с викторина и награди за участниците.

Очакваме ви!
Източник: http://www.museum.starazagora.net/

Септември – май(2018): Изложба „Непознатата война” на Регионален исторически музей – Пловдив


Изложбата „Непознатата война” на Регионален исторически музей – Пловдив показва забравени страници от първата „голяма” война в историята на човечеството, наричана „Европейската”, а по-късно и „Световната” война.
Събитията от преди 100 години са актуални и днес – новините през последните седмици започват с опасността от Трета световна война, която би била гибелна за човечеството…

Изложбата е подредена в залата за временни изложби на експозиция „Съединение на България от 1885 г.” на пл. „Съединение” 1. Изградена е само върху оригинални исторически свидетелства и акцентира на мястото на България във войната и участието на пловдивските полкове в най-големите сражения. За първи път е показана пълната колекция от оръжия от войната, които се съхраняват в музейния фонд (стрелково оръжие, тежка картечница „Максим Соколов”, бомби, саби и друго военно снаряжение). Изложбата представя колекцията от рисунки на капитан Владимир Петров-Чомаков – внук на доктор Стоян Чомаков, фронтови релации, карти, дневници, писма, смъртни актове на загинали пловдивчани. За първи път са презентирани и заснети материали от експедицията „По бойния път на Девети пехотен пловдивски полк”, проведена в Гърция, Турция и Македония от екип на музея.

Изложбата беше официално открита на 6-ти септември 2017 година в зала „Съединение” на Регионален исторически музей – Пловдив. На събитието присъстваха: Г-жа Илияна Йотова – вицепрезидент на Република България, г-жа Цвета Караянчева – заместник-председател на 44-тото Народно събрание, г-н Валери Симеонов – заместник министър-председател, г-н Петър Стоянов – президент на Република България от 1997 г. до 2002 г., инж. Иван Тотев – кмет на Община Пловдив, министри, депутати, генерали, офицери и представители на пловдивската общественост.
Източник: http://www.historymuseumplovdiv.org/

14 октомври – изложба „Троянски светини” – мобилна колекция икони в Троян


„Троянски светини” – мобилна колекция икони

На 14 октомври 2017 г. Музеят на занаятите ще представи изложба, свързана с Троянския край и неговото културно и духовно богатство. В деня, когато почитаме небесната покровителка на Троян – света Петка, ще бъде открита експозиция с колекция от икони, собственост на Музея на занаятите.
Източник: http://www.troyan-museum.com/

11 октомври – Представяне на книгата „Религии в езическа България”


Представяне на книгата „Религии в езическа България”
11 Октомври, 2017, 17:30 часа
Заседателна зала 1, Ректорат на Софийски университет “Св. Климент Охридски”
Книгата на доц. д.н. Цветелин Степанов „Религии в езическа България” представя основните научни парадигми относно изповядваните религии в Дунавска България, съществуващи през последните 3-4 десетилетия в българската наука: тенгризъм, митраизъм, зороастризъм и т.нар. теория за синкретизма. Авторът се е спрял и на изповядването на християнството в тукашните земи преди Покръстването. Анализът на наличните свидетелства, както и на теориите цели да отчлени силните и слабите страни на всяка една от последните и заедно с това да предложи някои нови възможности за интерпретации по този изключително сложен и дискусионен научен проблем.
Източник: https://www.uni-sofia.bg/

9 октомври – Представяне на книгата на д-р Благородна Филевска “Традиционният български риболов по Черноморието”


Представяне на книгата на д-р Благородна Филевска “Традиционният български риболов по Черноморието”

09 Октомври, 2017, 14:00 часа
Конферентна зала, Ректорат на Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Събитието се организира от катедра “Етнология” при Историческия факултет.
Източник: https://www.uni-sofia.bg/
Заглавна снимка: http://www.lostbulgaria.com/

Къща-музей „Димитър Димов” отваря отново врати за своите посетители


Къща-музей “Димитър Димов” отваря врати за посетители през февруари 1989 г. Запазило оригиналния си интериор, някогашното жилище на учения и писател Димитър Димов съхранява цялата мебелировка, библиотека с около 3000 тома книги, всички вещи, архив, снимки, художествени произведения, периодика; лабораторни уреди и апарати по физика, радиотехника, химия, фотография.

От 1997 г. насам в музея провеждат срещите си членовете на Съюза на писателите лекари в България, с които се организират съвместни културни прояви. Учредена е Национална литературна награда “Димитър Димов”, която се присъжда за публикувано произведение на автор с медицинско образование. Досегашни носители на наградата са Любен Станев, Валери Петров, Фани Цуракова, Лиляна Райчева, Рада Москова, Петър Константинов и Златимир Коларов и Георги Константинов, Андрея Илиев и Калоян Захариев.

• На 28 септември от 18.00 ч., в къща-музей “Димитър Димов” на ул. “Кръстьо Сарафов № 26, Националният литературен музей организира паметна вечер, посветена на известни български интелектуалци с медицинско образование от Възраждането до наши дни.

Ще бъде експонирана отново изложбата „Хипократ и Пегас”, създадена по повод 100-годишнината от рождението на писателя и представена за първи път пред Конгреса на Световната организация на лекарите писатели (UMEM), проведен в България през 2009 г.

В събитието ще вземат участие съвременни български творци, както и писатели лекари, лауреати на Националния литературен конкурс „Димитър Димов“.
Източник: http://kulturni-novini.info/

Национална научна конференция по повод 140-годишнината от рождението на Елин Пелин


Институтът за литература при БАН и Катедрата по българска литература към Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ организират национална научна конференция по повод 140-годишнината от рождението на Елин Пелин под надслов „Елин Пелин: наследства и прочити“.

Конференцията ще се проведе на 30 ноември (четвъртък) и 1 декември (петък) 2017 г. в Зала 2 на СУ „Св. Климент Охридски“.

Работата на форума цели да обхване творческото и личностно присъствие на писателя през разнообразни изследователски полета, сред които:

Актуални перспективи към текстовете на Елин Пелин (както към превърналите се в класически, така и към останалите встрани от читателския и изследователския интерес).

Активиране на културни контексти в творческия и житейския път на писателя през отношенията му със съвременни нему творци и критици.
•Елин Пелин в литературата за деца и юноши;
•Елин Пелин: хуморист, лирик, публицист;
•Елин Пелин на сцената, в киното, в изобразителното изкуство;
•История на критическата рецепция на Елин Пелин.

Научният форум предвижда модул, който да даде възможност на млади учени, студенти и докторанти да представят свои прочити.

Моля, изпращайте заявките си за участие, придружени с кратка анотация, до 1 ноември на следните имейли:
elinpelin_conf@abv.bg
кristina_jordanova@abv.bg
аlexandra.a.antonova@gmail.com
marinellyd@mail.bg
Източник: http://ilit.bas.bg/

Международна научна конференция-семинар „Рилският манастир – история, памет, духовност“


Форумът се организира по проект „Музикално-ръкописното наследство на Рилския манастир. Двуезични музикални ръкописи (гръцко-църковнославянски)“ с ръководител чл.-кор. Светлана Куюмджиева, спонсориран от МОН, със съдействието на Института за изследване на изкуствата при БАН и управата на Рилския манастир. Той е под патронажа на Негово Светейшество Български патриарх и Софийски митрополит д-р „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Неофит и ще се проведе в Рилския манастир от 28 септември до 1 октомври 2017 г.

Видни учени от България, Гърция, Македония, Сърбия и от Зографския манастир на Атон ще участват в конференцията.

В комплексен интердисциплинарен план ще се дискутират теми, свързани с Рилския манастир – най-голямото духовно и просветно средище у нас и едно от най-големите на Балканите с широк отзвук в целия православен християнски свят и с една от най-богатите европейски библиотеки на славянски ръкописи.

В рамките на форума ще бъде изнесен концерт от произведения на рилски автори, както и експониране на изложба от рилски книги и артефакти.

Програмата на форума можете да видите тук.

Източник: http://www.bas.bg/

5-6 октомври: Научна конференция „Старопланинският регион – минало, настояще, перспективи. Развитие на културния туризъм“


Регионален исторически музей – Габрово и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ имат удоволствието да Ви поканят да присъствате на IV-та научна конференция на тема „Старопланинският регион – минало, настояще, перспективи. Развитие на културния туризъм“, която ще се проведе на 5-6 октомври 2017 г. в гр. Габрово.

Официалното откриване ще се състои на 5 октомври (четвъртък) от 10.00 ч. в сградата на РИМ – Габрово на ул. „Николаевска“ № 10.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков, преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

В края на първия ден от конференцията ще бъде представен сборникът „Известия на РИМ – Габрово“ т. IV, както и гостуващата изложба „140 години Шипченската епопея – Шипченската епопея през погледа на участника в Българското опълчение Стефан Кисов“. Неин организатор е Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“.

ЗАПОВЯДАЙТЕ!
Източник: http://h-museum-gabrovo.bg/

До 30 септември: Единственото в света копие на най-голямото ранносредновековно съкровище от Надсентмиклош


Гостуваща изложба за летния сезон на Национален исторически музей-София.
Място: Археологическа експозиция (ул. Богориди 21), Бургас.

Представено е единственото в света копие на най-голямото ранносредновековно съкровище в света, известно до този момент. То е открито през 1799 г. в малкото градче Надсентмиклош в областта Банат, която днес се намира в най-западната част на Румъния. Съкровището е съставено от 23 златни съда с изключително богата украса, с обща тежест от близо 10 кг. То се свързва с прабългарската аристокрация, управлявала Отвъддунавска България през IX в. областите в дн. Румъния и Западна Унгария. Според друга научна теория съкровището е принадлежало на владетелите на Аварския каганат, който в нач. на IX в. е унищожен от прабългарите на хан Крум и от франкския владетел Карл Велики. Представените експонати са изработени във Виена в началото на ХХ в. и са подарени от Австро-Унгарската империя на българския народ. Представляват напълно идентични с оригиналите предмети.

Оригиналът е притежание на Виенския музей на изкуствата. То е гостувало за повече от 200 години само три пъти извън Австрия – два пъти в Будапеща, и тази година в България. В момента оригиналите са изложени в НАИМ-БАН.
Източник: http://www.burgasmuseums.bg/

27 – 29 септември: Научна конференция „Българските бежанци в Бургас и региона (1878 – 1945)“

РИМ Бургас и Община Бургас организират национална научна конференция „Българските бежанци в Бургас и региона (1878 – 1945)“. Тя ще се проведе в периода 27 – 29 септември 2017 г. като част от Дните на европейското културно наследство.

За конференцията са подбрани 30 научни доклада, които най-добре представят измеренията на бежанските процеси в периода от 1878 г. до 1945 г. Това е тема с огромно значение в историята на България и българския народ, която по специфичен начин се актуализира и днес. Желанието ни е да акцентираме върху Бургас и региона, тъй като голяма част от българските бежанци тъкмо тук намират спасение и нов дом, което допълнително ни свързва емоционално с проблема.
Докладите ще бъдат изнесени от 32 лектора – представители на институти при БАН, университети, музеи, библиотеки и дирекции на ДА от цялата страна.

Основни теми и направления, които предлагаме за разглеждане:
• Историческа динамика на бежанските процеси сред българите от 1878 до 1945 г..
• Бургаският регион – новият дом на българските бежанци.
• Ролята на бежанците в живота на свободна България – политически, социални и икономически проблеми.
• Етнодемографска характеристика на бежанците.

Съорганизатори и партньори на РИМ – Бургас са Община Бургас, Регионална библиотека „Пейо Яворов“ – Бургас, Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, Дирекция „Регионален държавен архив“ – Бургас и Тракийски научен институт – София.

Материалите от конференцията ще бъдат отпечатани в сборник през месец ноември 2017 г.
Програма
Източник: http://www.burgasmuseums.bg/

В ход е изложба на РИМ-Добрич: “За свободата на Добруджа”


На 20 септеври 2017 г от 17.00 часа в музея в Градски парк „Свети Георги” бе бъде открита изложба със заглавие „За свободата на Добруджа”.
Тя е посветена на 100 годишнината от смъртта на генерал-лейтенант Иван Колев и 130 годишнината от рождението на генерала от артилерията Георги Попов.

Генерал-лейтенант Иван Колев командва Първа конна дивизия по време на Първата световна война. С частите на своята дивизия той участва във войната срищу Румъния и в освободителния поход на българската армия в Добруджа от есента и зимата на 1916-1917 г. Наречен е „спасителят на Добрич” заради решителните действия и победата над противника в боевете за града от 5-7 септември 1916 г., влезли в историята под името „Добричка епопея”.

Генералът от артилерията Георги Попов е член на българската делегация, която води преговорите с представителите на Румъния за възвръщането на Южна Добруджа към България. След подписването на Крайовския договор от 7 септември 1940 г. е назначен за генерал-управител на Южна Добруджа. Организира състава на войските и тяхното навлизане в областта, което става в периода 21 септември – 1 октомври 1940 г.

Посетителите на изложбата ще имат възможност да видят фотоси, документи, печатни издания и вещи свързани с дейността на двамата генерали. Някои от експонатите се представят за първи път пред публика.
ЗАПОВЯДАЙТЕ! ЩЕ ВИ ОЧАКВАМЕ!
Източник: http://www.dobrichmuseum.bg/

Дарителска кампания на РВМ-Плевен: Заедно да съхраним историческата памет

По повод 140 години от Плевенската епопея 1877 г. и 40 години от изграждането на Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”, Община Плевен и Регионален Военноисторически музей – Плевен обявяват дарителска кампания „Заедно да съхраним историческата памет”, за събиране на материали – вещи, снимки, документи, грамоти, юбилейни сувенири и др., свързани с историята на изграждането на Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”, с участието на гражданите на Плевен в строителството, спомени на дарители и участници. Целта е дарените материали да се регистрират във фонда на музея и да се използват за създаването на постоянна експозиция за изграждането на Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”
Инициативата ще завърши с изложба, която ще бъде представена в навечерието на 40 годишния юбилей на Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”
Материалите ще се обработят дигитално и в бъдеще ще бъдат достъпни чрез електронната страница на Регионален Военноисторически музей – Плевен.
Отзовалите се на инициативата граждани ще получат дарителска грамота.

Телефони за контакт:
064/ 830 251 – Централа Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” .
0877 145 376 – Отдел „Връзки с обществеността”
0877 145 571 – Отдел „Научно експозиционен и фондове и Научен архив”
Източник: http://panorama-pleven.com/

НАИМ при БАН ще бъде домакин на Годишната среща на Europae Archaeologiae Consilium през м. март 2018 г.


Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) ще бъде домакин на следващата Годишна среща на Европейския археологически съвет (Europae Archaeologiae Consilium – http://www.europae-archaeologiae-consilium.org/), която ще се проведе от 22 до 24 март 2018 г в хотел Арена ди Сердика в София.

Основната мисия на Европейския археологически съвет е да подпомага управлението на археологическото наследство в Европа и да обслужва нуждите на националните агенции за управление на археологическото наследство, като и да предоставя форум на организациите за установяване на по-тясно и по-структурирано сътрудничество и обмен на информация.

По време на Годишната среща на Европейския археологически съвет ще се проведе и 19-ият Симпозиум за управление на културното наследство (22-23 март). Работата на симпозиума ще се фокусира върху темата Development-led archaeology in Europe. Meeting the needs of archaeologists, developers and the public. Госпожа Agnes Stefánsdóttir (agnes@minjastofnun.is), член на Управителния съвет на Европейския археологически съвет и ръководител на отдел в Агенцията за културно наследство на Исландия (http://en.minjastofnun.is/) ще бъде научен координатор на симпозиума.

Повече информация за Годишната среща на Европейския археологически съвет можете да откриете тук (http://www.europae-archaeologiae-consilium.org/annual-meeting-2018). Вижте и общата програма на срещата тук.
Източник: http://naim.bg/

ПОКАНА за участие в национална научна конференция на тема „Изкуствата: сблъсък и континуитет“


Покана:
Уважаеми колеги,

Катедра „Теория и история на литературата“ на СУ „Св. Климент Охридски“ и направление „Теория на литературата“ към Института за литература при БАН възстановяват прекъснатата за кратко добра традиция да организират съвместно национални научни конференции. След успешния опит от четирите предишни конференции („Извънлитературното“ – 2010 и 2011, „Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов“ – 2012, „Просветителство срещу идеологема: Цветан Стоянов, Димитър Аврамов, Атанас Натев“ – 2013, „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория“ – 2014) се обединихме около идеята в края на настоящата година да проведем национална конференция под наслова „Изкуствата: сблъсък и континуитет“.

Темата е колкото стара и разработвана, толкова и винаги отворена към многопосочни възможности за осъвременяване, за нови и неочаквани погледи към взаимоотношенията, взаимодействията, взаимните отрицания или допълвания и сливания между различните изкуства. В особено голяма степен това важи за днешното време, когато експерименталността в тази сфера познава изключителен размах, който прави проблематично, дори в известен смисъл неадекватно, мисленето на отделните изкуства в някакви техни предполагаеми строго установени граници.

Вярваме, че формулировката на темата, на която се спряхме, ще даде възможност на колеги с най-разнообразни интереси да се впишат в нея със своя избор на конкретен проблем и да предложат своя гледна точка.

Конференцията ще се състои на 30 ноември и 1 декември 2017 в Новата конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски“.

Срокът за приемане на заявките за участие е 1 ноември 2017.

Продължителност на докладите: 20 минути.

Моля, темата на Вашия доклад, придружена със съвсем кратка анотация, да изпратите на следния електронен адрeс: literateor@gmail.com
Източник: http://ilit.bas.bg/

26 октомври – ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“ 2017 – Покана


Тема: „Интердисциплинарността в изследванията на българския език“

Форумът се организира за четвърта поредна година. През 2017 година организатори са Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Институтът за български език „Проф. Л. Андрейчин“.

Време и място на провеждане: 26 октомври 2017 г. (четвъртък): 10:00 до 12:30 ч. и 14:00 до 16:00 ч., София, Институт за български език при БАН.

Програма
10:00 – 12:30 ч.
Акад. Михаил Виденов – Социолингвистиката и нейното приложение за изследване на съвременния български език
Проф. Енчо Герганов – Методологически аспекти на психолингвистичните и интердисциплинарни изследвания на езика
Проф. Мила Димитрива-Вълчанова – Компоненти на езиковата компетентност и тяхното изследване по експериментален път
12:30 – 14:00
Почивка
13:00 – 16:00
Дискусия

В дискусията ще бъдат разгледани въпроси, свързани с обогатяването на теоретичните подходи и методите за изследване на езиковата система, с разширяване на изследователската парадигма чрез отчитане на широк кръг от извънезикови фактори, отразяващи социални, психологически, когнитивни и др. особености на носителите на езика. В нея може да се коментират както различни видове интердисциплинарни изследвания, така и взаимодействието им с основни лингвистични дисциплини. Възможно е да се представят методи, заимствани от математиката, логиката и физиката, прилагани в семантични, граматични и фонологични изследвания, както и да се разгледат по-общи въпроси, например:
Какво е интердисциплинарност в лингвистиката и дали социолингвистиката, психолингвистиката, когнитивистиката, невролингвистиката и компютърната лингвистика са езиковедски дисциплини, в които се прилагат методи на изследване от други науки?
Какво превръща едно езиковедско изследване в интердисциплинарно и не са ли всички съвременни езиковедски изследвания в някаква степен интердисциплинарни?

Целта е не (само) да се дадат окончателни отговори, а да се обменят мнения, да се изкажат предположения и да се създаде среда за непосредствен разговор за интердисциплинарността в езиковедските изследвания.

Каним Ви да се включите с изказване в дискусията. Времето за представяне на наблюденията, анализите или резултатите от интердисциплинарни проучвания на българския език е 10 мин.
Краен срок за подаване на заявките (до 150 думи) – 20 септември 2017 г.
Постъпилите заявки за изказвания ще бъдат анонимно рецензирани. В програмата на Форума ще бъдат включени само изказвания, ориентирани към поставената тема.

Срокът за представяне на материалите за отпечатване е 10 ноември, а изискванията за тяхното оформяне следват изискванията на сп. „Български език“.

За въпроси – forum@ibl.bas.bg .

Очакваме Вашите заявки за участие на адрес: http://dcl.bas.bg/forum2017/ .

От oрганизаторите
Източник: http://ibl.bas.bg/

Покана: Трета Международна научна конференция „МЕДИИТЕ НА 21. ВЕК

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“
ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ, КАТЕДРА „ЖУРНАЛИСТИКА И ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА“

Катедра „Журналистика и връзки с обществеността” към Филологическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ има удоволствието да Ви покани за участие в третата Международна научна конференция

„МЕДИИТЕ НА 21. ВЕК“, която ще се проведе на 9 – 10
ноември 2017 г. във Великотърновския университет.

Темата на конференцията е:
„МЕДИИ И ПОСТИСТИНА“

Заявки за участие се приемат на имейл адрес: media21@uni-vt.bg

Срок за подаване на заявките: 4 септември 2017 г.

Източник: http://gate.cas.bg/

24 – 27 юли – 14 Международен конгрес за османска социална и икономическа история (ICOSEH)

14 Международен конгрес за османска социална и икономическа история (ICOSEH)
Четиринадесетото издание на Международния конгрес за османска социална и икономическа история ще се проведе в София между 24 и 27 юли.
Откриването е на 14 юли от 9:00 до 13:00 в Аулата на Софийския университет. Регистрацията за конгреса ще е отворена от 8:00 часа същия ден.
Пълната програма на този голям научен форум можете да видите ТУК.
Източник: http://gate.cas.bg/

Покана за конференция “Подтик за отговорност: Музеите и оспорваната история. Как да говорим за неизразимото в музеите?”

Покана за конференция “Подтик за отговорност: Музеите и оспорваната история. Как да говорим за неизразимото в музеите?”

Покана за участие в международна конференция на тема:

Подтик за отговорност: Музеите и оспорваната история. Как да говорим за неизразимото в музеите?
която ще се проведе на 22-25 ноември 2017 г. в Брно, Чехия

Конференцията е посветена на интерпретативните подходи от страна на съвременните музейни специалисти към онези периоди от историята, които най-общо са възприемани като негативни или “по-скоро негативни”, или противоречиви по най-различни причини.
Можете да намерите по-подробната покана и предварителна програма ТУК
А формулярът за регистрация ТУК
Краен срок за подаване на участи 30 юни 2017 г.
Моля да разпространите поканата и сред вашите колеги.
Източник: http://gate.cas.bg

Започва записване в Курсовете по Православие в Енорийския център на столичния храм „Св. св. Кирил и Методий“.


Започва поредното записване в Курсовете по Православие за възрастни, които се провеждат в Енорийския център на столичния храм „Св. св. Кирил и Методий“.

Курсовете се организират по инициатива и с благословението на председателя на храма Негово Високоблагоговейнство ставр. ик. Александър В. Георгиев според официално решение на църковното настоятелство, одобрено от Епархийския съвет при Софийската св. митрополия.

Курсов преподавател е д-р Десислава Панайотова – православен богослов, директор на Eнорийския център и ЦРИК „Св. св. Кирил и Методий“ при едноименния храм, експерт „Програми и проекти“ в Културно-просветния отдел при Св. Синод на БПЦ-Българска Патриаршия, главен редактор на Официалния уебсайт на БПЦ-БП.

През новата 2017/2018 учебна година ще се сформират 4 групи, които тематично се разделят на:

~ Въведение в Православието. Църковни празници, символи и тайнства – 17,30 ч.

~ Тълкувание на Свещеното Писание на Стария Завет – 15,00 ч.

~ Тълкувание на Свещеното Писание на Новия Завет – 9,30 ч.

~ Св. отци и вселенските събори на Църквата – Част ІI – 11,45 ч.

Препоръчително е начинаещите курсисти да се включат в групата по Въведение в Православието.

През учебната 2017/2018 г. лекциите започват на 4 ноември 2017 г. (събота).

СИСТЕМА на работа:

Минималният брой за сформиране на група е 6 човека. Лекциите се провеждат всяка събота – от м. ноември до м. май включително в различни часове, според групата. При необходимост се използват за лекции и делнични дни, когато се отработват църковни или национални празници. Занятията обхващат два астрономически часа за всяка група.

На разположение на курсистите се предоставят тематични разпределения на учебния материал, систематизирани таблици и подбрани откъси от църковни съчинения, богата православна литература. Безплатно може да се ползва книжният фонд на храмовата библиотека.

СРОК за записване: 25 октомври 2017 г.

АДРЕС за записване:

София – 1202

ул. “Г. Вашингтон” № 47, ет. 3

Храм „Св. св. Кирил и Методий“

Д-р Десислава Панайотова

Моб. тел.: 0878 44 54 57 или 0889 99 39 80

Е-мейл: crsc_st_cyril_st_methodious@abv.bg

ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ за:

Курсовете: http://symvol.org/simvolnavqrata/index.php/2016-01-17-16-49-44/kursove-po-pravoslavie

Преподавателката: http://symvol.org/simvolnavqrata/index.php/2016-01-17-16-49-44/kursove-po-pravoslavie/prepodavatel

Съдържанието на лекциите: http://symvol.org/simvolnavqrata/index.php/2016-01-17-16-49-44/kursove-po-pravoslavie/sydyrjanie

Източник: http://www.bg-patriarshia.bg/

“Неделя на Всички български светии”, д-р йеромонах Павел (Стефанов)

Неделя на Всички български светии

По своята природа християнството е универсално, има вселенски характер и е предназначено за всички хора от всички епохи. Както заявява ап. Павел, в Христа няма юдеин, ни елин, няма роб, ни свободен, няма мъжки пол, ни женски (Гал. 3:28). Христовата църква е една и неделима, но от древност съществуват поместни православни църкви, каквито са Българската, Румънската, Сръбската, Руската и пр. Единството на Църквата не се опровергава от битието на отделните национални църкви. Те са клоните на едно вечнозелено дърво, насадено от самия Бог.

Българската църква е първата славянска църква в света. …
Виж още …

27 юни – семинар „Актуални проблеми на историята и историографията“ в Института за исторически изследвания


На 27 юни 2017 г.(вторник) от 16:30 часа, заповядайте на семинар „Актуални проблеми на историята и историографията“ в Института за исторически изследвания. Той ще бъде посветен на 180 годишнината от рождението на Васил Левски. Водещ – проф. д. и. н. Илия Тодев. Подробностите, моля, вижте в поканата.
Очакваме Ви!

Източник: http://www.ihist.bas.bg/

21 юни – Представяне на проект „Докторантски център Св. Климент Охридски“

 

Представяне на проект „Докторантски център Св. Климент Охридски“

На 21 юни 2017 г. от 10.00 ч. в Конферентната зала на Софийския университет ще се състои информационна среща за запознаване с възможностите по проект BG05M2OP001-2.009.0013 „Докторантски център Св. Климент Охридски“.

Софийският университет започна изпълнението на този проект на 21 април 2017 г. Той е финансиран от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и ще продължи до 31.12.2018 г.

С ресурса, осигурен от европейските структурни и инвестиционни фондове, ще бъдат обезпечени четири основни дейности, насочени към студентите, докторантите и преподавателите на Университета: Мобилност – подкрепа за участие в конференции и летни школи, осъществяване на краткосрочни визити; Обучение – организиране и провеждане на специализирани курсове; Открита наука – подкрепа за публикации и популяризация на науката; Достъп – осигуряване на абонаменти и научна литература.

По време на събитието координаторите на проекта ще дадат основни параметри на планираните дейности. Във втората част от програмата е предвиден обучителен курс Web of Science – достъп и възможности за публикуване в издания с Импакт фактор.
Източник: https://www.uni-sofia.bg/

20 юни – Представяне на книгата на Албена Стаменова “История лексических древнеболгаризмов в украинском литературном языке”

 
На 20 юни 2017 г. от 18.00 ч. в Конферентната зала в Ректората на Софийски университет “Св. Климент Охридски” ще бъде представена книгата “История лексических древнеболгаризмовв украинском литературном языке” с автор Албена Стаменова.

Събитието се организира от Катедрата по славянско езикознание към Факултета по славянски филологии на Софийския университет.
Албена Стаменова е доцент по украински език в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Представяната книга е първият в българската, а и като цяло в славистичната научна литература опит за обобщаващо монографично изследване на старобългарския лексикален слой в украинския книжовен език в процеса на историческото му развитие. Установен е цялостният състав на заетата старобългарска лексика от периода Х–ХІ в. в староизточнославянския език (ХІ–XIV в.) и е проследена еволюцията му през следващите периоди от развитието на украинския език – староукраински (XIV–XVII в.) и съвременен украински (ХІХ–ХХ в.). Уточнено е мястото на лексикалните старобългаризми в съвременния украински книжовен език, изяснени са семантичните промени в тях, стилистичното им разслоение и употребата им в украинската реч. Също така за първи път е установен съставът на тази лексика в съвременния руски книжовен език и е съпоставен с този в съвременния украински книжовен език. Потвърдени са на лексикално ниво съществени моменти от историята на двата книжовни езика и са направени изводи относно спецификата на развитието на всеки от тях.

Изследването е снабдено с три приложения. Първото представя състава на проникналите на източнославянска почва старобългаризми и проследява състоянието на всяка дума в изследваните последователни времеви отрязъци. Второто представя състава на старобългарските думи в съвременния украински книжовен език. Третото съдържа справочни извадки от първото приложение.

Книгата представлява интерес за филолози, историци, културолози, както и за всички, които се интересуват от българско-източнославянските (и българско украинските в частност) езикови връзки, от историята на Украйна и на украинския книжовен език.
Източник: https://www.uni-sofia.bg/

5 юни – Национален форум “Предучилищно образование с перспективни цели и изпреварващи практики – за днешното и следващите поколения”


Национален форум “Предучилищно образование с перспективни цели и изпреварващи практики – за днешното и следващите поколения”
05 Юни 2017 09:00
Заседателна зала 2, Ректорат на Софийски университет “Св. Климент Охридски”
Форумът е посветен на 135-годишнината на предучилищното образование в България и е организиран от Факултета по начална и предучилищна педагогика съвместно с Българския национален комитет за предучилищно образование ОМЕП.
Източник и Програма

Честване на 20-годишнината на научното сътрудничество между Българската академия на науките и Хърватската академия на науките и изкуствата


На 6 юни 2017 г., вторник, от 10:00 часа, в Големия салон на БАН с научна конференция и изложба на тема „Българи и хървати през вековете: Равносметката“ ще бъде чествана 20-годишнината от подписването на Двустранната спогодба за научно сътрудничество и обмен между Българската академия на науките (БАН) и Хърватската академия на науките и изкуствата (ХАНИ).

По нея се изпълняват два научни проекта на учени от Института за балканистика с Център по тракология с партньори от хърватска страна Отделението за исторически изследвания и Института за хърватска литература, театър и музика. Те се нареждат сред най-резултатните проекти по двустранните спогодби на БАН в направлението „Културно-историческо наследство и национална идентичност“.

Публикуваните досега сборници от съвместните конференции с общ обем от над 4000 страници, заедно с десетките авторски монографии и студии представляват една същинска енциклопедия на историческите връзки между двата народа през вековете и в нашето съвремие. Чрез нея Институтът за балканистика с Център по тракология се утвърди като водеща школа по хърватистика в страната, уникална със своята интердисциплинарност, активност и продуктивност.

Сборник с пълно библиографско описание ще представи българо-хърватското научно сътрудничество, онагледявайки приноса на учените от двете страни към укрепването и развитието на отношенията между Република България и Република Хърватия.

Източник: http://www.bas.bg/

5 юни – Честване на Св. Дух (Духовден) – Ден на Македония (с възпоменателно поклонение, заупокойна молитва, конференция и представяне на книга)

 

На 5 юни 2017 г. ще се проведе честване на Св. Дух (Духовден) – Ден на Македония.
Организатори на събитието са Македонският научен институт, София и Институтът за исторически изследвания – БАН. Програмата включва: поклонение пред паметника на революционерите от Македония и Тракия (11:00 ч.); заупокойна молитва в църквата „Св. София” за загиналите герои за освобождение и обединение на българските земи (12:30 ч.); научна конференция „Памет за председателите на Македонския научен институт” (13:30 ч.) и представяне на книгата „Полковник Борис Дрангов. Живот и дела” с автор проф. д. и. н. Тодор Петров (18:00 ч.), които ще се проведат в Централния военен клуб.
Източник: http://www.ihist.bas.bg/

Ново издание от поредицата “Археологически открития и разкопки”


Излезе от печат новият том “Археологически открития и разкопки през 2016 г.” на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ при БАН).

Настоящото издание е подготвено за LVІ Национална археологическа конференция, която ще се проведе в гр. Пловдив от 29 до 31 май 2017 г. Организатори са община Пловдив, Регионален Археологически Музей Пловдив и НАИМ при БАН.

За повече информация вижте СЪДЪРЖАНИЕТО на новия том “Археологически открития и разкопки през 2016 г.”.
Източник: http://naim.bg/

Покана: Конференция “Медии и постистина”


ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“
ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ, КАТЕДРА „ЖУРНАЛИСТИКА И ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА“
Катедра „Журналистика и връзки с обществеността” към Филологическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ има удоволствието да Ви покани за участие в третата Международна научна конференция
„МЕДИИТЕ НА 21. ВЕК“, която ще се проведе на 9 – 10
ноември 2017 г. във Великотърновския университет.
Темата на конференцията е:
„МЕДИИ И ПОСТИСТИНА“
Заявки за участие се приемат на имейл адрес: media21@uni-vt.bg
Срок за подаване на заявките: 4 септември 2017 г.
Източник: http://gate.cas.bg/

6 юни – Дебат: “Външната политика на Европейския съюз: кои са основите за една всеобща политика?”

Нашата Европа: Каква Европа искаме ние?
6 юни 2017 (вторник), 18.30-19.30 ч.
Дебат във Френския институт в България
пл. Славейков 3, София 1000
Симултанен превод, вход свободен

“Външната политика на Европейския съюз: кои са основите за една всеобща политика?“

Френският институт в България има удоволствието да посрещне г-н Юбер Ведрин, бивш Министър на външните работи. Той ще дебатира с г-н Ивайло Калфин, Съветник към Европейската комисия.

В една своя скорошна публикация Френският институт за международни отношения цитира Юбер Ведрин: „Преди двадесет и пет години, заедно с разпадащия се СССР си отиваше и двуполюсният свят на Студената война“. И Франция, и другите европейски страни „губеха една референтна рамка, една стратегическа конфигурация ̧ структурираност в интелектуален и дипломатически аспект“.

Краят на тази манихейска концепция за света предизвика сериозен размисъл на европейските ръководители за мястото и ролята на Европейския съюз в контекста на несигурност, поява на нови икономически сили, на нов баланс и на нови културни и религиозни движения – съвършено различни от традиционните пространствени граници. Какво можем да констатираме днес?

Дали страните членки подкрепят единна европейска политика? Съществува ли обща позиция на Европейския съюз по отношение на ислямизма, тероризма, бежанците, имигрантите? Може ли да говорим за съгласувана стратегия при външната военна намеса? Може ли Европа да предложи – и при какви условия – обща рамка на дискусия с арабските страни, Русия и Турция? Какви са основите за една обща и ефективна стратегия в областта на отбраната, но също и в икономическата, и в научноизследователската област?
Източник: http://gate.cas.bg/

16 – 31 май: Постерна изложба „Българска археология 2016“ в галерия „Средец“


В периода 14 февруари – 19 март 2017 г. Националният археологически институт с музей бе организатор и домакин на десетата юбилейна изложба “Българска археология 2016”. Съорганизатори на изложбата са 13 исторически и археологически музеи в страната: Националният исторически музей, Регионален исторически музей (РИМ) Благоевград, РИМ Кърджали, РИМ Пазарджик, РИМ Хасково, РИМ Шумен, РИМ София, Археологически музей Созопол, Общински исторически музей Средец, Исторически музей (ИМ) Белоградчик, ИМ Дряново, ИМ Провадия и ИМ Приморско.

Изложбата включваше над 350 находки и богат илюстративен материал, с които бяха представени най-интересните резултати от проучванията през изминалия археологически сезон. Поради огромния интерес, който предизвика сред медиите и публиката, НАИМ и Министерство на културата предоставят възможност на жителите и гостите на столицата отново да се запознаят с някои от най-впечатляващите археологически открития през 2016 г. чрез постерната изложба „Българска археология 2016“. Общо 25 постера илюстрират проучванията на близо 50 обекта и разкриват нови интересни факти от историята на българските земи от най-дълбока древност – от епохата на късния палеолит (около 40 000 г. преди наше време) до Средновековието. Сред тях са както широко познати обекти с дългогодишни проучвания, като палеолитното находище в пещера Козарника, праисторическите селищни могили Юнаците, Провадия-Солницата и Дуранкулак, скалният комплекс Глухите камъни, античният емпорион Пистирос, черноморската колония Аполония Понтика, римските градове Деултум, Сердика, Августа Траяна, Никополис ад Иструм, първата българска столица Плиска, средновековната Трапезица, скалният град Перперикон, така и изключително интересните резултати от археологическите разкопки на надгробни могили край Приморско и с. Изворово, Харманлийско, спасителните проучвания на праисторическото селище Дамяница, по трасето на АМ „Струма“ и др.
Проучванията на част от тези обекти през 2016 г. станаха бяха възможни благодарение на финансиране от Министерство на културата на Република България.

Постерната изложба „Българска археология 2016“ може да бъде видяна в галерия „Средец“ от 16 до 31 май 2017 г.
Източник: http://naim.bg/

Конкурс за присъждане на награда „ПРОФ. ВАНДА СМОХОВСКА-ПЕТРОВА“


ИНСТИТУТЪТ ЗА ЛИТЕРАТУРА КЪМ БАН и ПОЛСКИЯТ ИНСТИТУТ В СОФИЯ
обявяват конкурс за присъждане на награда

„ПРОФ. ВАНДА СМОХОВСКА-ПЕТРОВА“

за млади български изследователи и преводачи

1. Наградата „Проф. Ванда Смоховска-Петрова“ , учредена от Института за литература към БАН и Полския институт в София през 2017 година, се присъжда:
на млади български изследователи за принос към изучаването и популяризирането на полската литература и култура;
на млади български преводачи за значителни постижения в областта на научния и художествения превод на полски автори.
2. В конкурса могат да участват млади български изследователи и преводачи до 40 годишна възраст, независимо от местоживеенето им.
3. Мотивирани предложения за награждаване могат да правят академични и творчески институции и отделни лица.
4. Предложенията за награждаване се внасят за обсъждане в Института за литература към БАН и Полския институт в София.
5. Всяко предложение за награждаване трябва да съдържа:
СV на кандидата,
доказателства за постижения в областта на българо-полските културни отношения,
две аргументирани препоръки от специалисти в съответната област,
по преценка – други документи, доказващи приноса на кандидата.
6. При оценка на постиженията на кандидата се взема под внимание качеството на научните и/или научно-приложните постижения, както и приносите и отражението им в културата на двете страни.
7. Наградата се връчва във връзка с Деня на независимостта на Полша – 11 ноември.
8. Наградата „Проф. Ванда Смоховска-Петрова“ представлява статуетка и почетна грамота, която удостоверява датата и повода, по който е присъдена.
9. Краен срок за подаване на документи: 30 септември 2017 г.
10. За допълнителна информация: тел. 0035929717056 – Институт за литература към БАН.
Източник: http://ilit.bas.bg/

29 – 31 май: Международна конференция “Университетът като градски културен институт”


Международна конференция “Университетът като градски културен институт”
29 Май 2017 13:00 – 31 Май 2017 13:00
Аула, Ректорат на Софийски университет “Св. Климент Охридски”
Софийският университет е домакин на втората международна конференция “Университетът, културата и града” на Мрежата на европейските столични университети (UNICA).
Още информация за събитието можете да намерите тук
Източник и Програма

29 май – Лекция: „Църковно-канонични въпроси на второто хилядолетие“ (архимандрит проф. д-р Григориос Папатомас)

Църковно-канонични въпроси на второто хилядолетие“ – лекция на архимандрит проф. д-р Григориос Папатомас
29 Май 2017, 13:00 ч.
Конферентна зала, Богословски факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Гост-лекторът архимандрит проф. д-р Григориос Папатомас е преподавател по Църковно право в Богословския факултет на Атинския университет.
Събитието се организира от Богословския факултет и се провежда в рамките на традиционните Майски дни на културата на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Източник: https://www.uni-sofia.bg/

Изложбата: “Възкресение. Щампи и йерусалимии” в Градска художествена галерия-Варна


На 10.04.2017г. от 18:00 часа в Градска художествена галерия-Варна ще се открие изложбата Възкресение. Щампи и йерусалимии от РИМ- Варна, отдел Възраждане.

Изложбата е посветена на най-светлия за православните християни празник Великден и ще може да бъде разгледана до 30.04.2017г.

“Изложбата “Възкресение” представя избрани образци на религиозното православно изкуство от Св. Гора, Атон и Св. Град Йерусалим, които са свързани с празничния цикъл на Светото Възкресение Христово. Това са щампи или хартиени икони от XVIII-XIX в. в техника на гравюри върху мед.

Иконографските сюжети от щампите са идентични със сюжетите на големите божигробски пана наречени Йерусалимии (популярни в литературата като ерусалим, ерусалимка) или Проскинитарион. В превод от гръцки, това означава предмет за поклонение, а самият поклонник-проскинитарий, тук на Балканите е наричан Хаджи. Това е почетно звание за поклонник идващо от арабски език и у нас е считано като благородническа титла.

Щампите и йерусалимиите са част от богатата колекция на отдел Възраждане на Регионалния исторически музей-Варна и представят по великолепен начин християнското изкуство от втората половина на XVIII и XIXв. в трите свещени за православните християни центрове – Йерусалим, Света гора на Атон и Синай. Подбраните музейни експонати представят донесени от българските хаджии при поклонението им по Светите места на древна Палестина произведения със сакрален характер, носещи данни за мястото на създаването си, истории и свидетелства за святостта на техния образ и същност. Целта на изложбата е да покажем образци на култовото изкуство по време на Българското Възраждане, които показват молебствените пътища на българското хаджийство. Чрез докосването до тези сакрални реликви на иконите, целим, да се откроят националните стремежи на православните християни от времето на Османското владичество, да опознаят света чрез поклонничеството по Светите земи и там да се въздигнат и да се осветлят духовно по времето на най-светлите празници за православието – на Възкресението Христово.”

Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед
Източник: http://www.museology.bg/

Изложба “Литература и памет” в Дом-паметник „Йордан Йовков“, 20 април – 15 юни 2017 в Добрич


Националният литературен музей представя в Добрич своята изложба „Литература и памет“, събрала най-ценни експонати от фондовете на музея. Тя ще бъде открита на 20 април 2017 г. от 17,00 ч. в Дом-паметник „Йордан Йовков“.
Посетителите ще видят знакови експонати – сребърната лира от музея на Иван Вазов, пишещата машина на Пенчо Славейков, мастилницата на Алеко Константинов, възстановка на част от кабинета на Пейо Яворов, непоказвани експонати от музеите на Елин Пелин, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Димитър Димов, Емилиян Станев, Стилиян Чилингиров и др.

Един от акцентите на изложбата е масата, част от интериора на Славейковия дом, на която през април 1879 г. е подписана Търновската конституция.

Изложбата е подредена хронологично, следвайки, от една страна, летописа на музея. В същото време обаче тя предлага и друг, различен прочит през историята на подбраните експонати.

Опитвайки се да разчупят общоприетото, че за един писател най-важни са книгите му и досегът с неговото творчество, авторите на изложбата показват и онази памет, закодирана във вещите – от Лирата на поета и венеца на неговата слава, до револвера на смъртта. От телефона на Иван Вазов, от който той искрено се е страхувал, до ловните принадлежности на Емилиян Станев. От нежния лиризъм на „Рисунка“ от Владимир Башев до музиката, обвила стиховете му. Не е подмината и връзката на литературата с киното – екранизации на известни български романи. От фондовете на музея са подбрани и ценни образци на изобразителното изкуство: картини на известните български художници Иван Мърквичка, Георги Евстатиев, Константин Щъркелов, Илия Петров и др., чието творчество е вдъхновено от произведения на български писатели.

Изложбата ще гостува в Добрич до 15 юни 2017 г., като до 30 април може да бъде посетена всеки работен ден от 8,30 до 17,30 ч., а от началото на месец май – всеки ден от 9.00 до 18.00 часа.
Източник: http://kulturni-novini.info/
Снимка: Интернет

Покана за участие в конференция: “Културно-историческото наследство: памет за бъдещето”, Разград


Научна конференция на тема “Културно-историческото наследство: памет за бъдещето”
Имаме удоволствието да Ви поканим да се включите в научната конференция на тема “Културно – историческото наследство: памет за бъдещето”, организирана от Регионален исторически музей – Разград по случай 130 годишнината от началото на музейното дело в нашия град.

Към обявата не са добавени срокове и връзки за контакт.

За повече информация:

Имейл: office@museology.bg; institutemuseology@gmail.com

Пощенска комуникация: София, Еконт, Офис Редута, Институт за приложна музеология

Телефон: 089 5481119


Източник: http://www.museology.bg/

22 – 23 април: „КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО.ПАМЕТ ЗА РОДА И ПРОИЗХОДА”


ПРОЛЕТНИ ДИСКУСИИ
22-23 април 2017 г.
„КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО.ПАМЕТ ЗА РОДА И ПРОИЗХОДА”

Артсалон на Радио Варна, бул. „Приморски“ 22

ПРОГРАМА

22 април (събота)

10,00 ч. Откриване

10,15 ч. „Некрополите – цивилизационно наследство на балканския неолит в световната ултурна съкровищница” – Тодор Димов (Добрич) и Светлозар Попов (Варна)

10,45 ч. „Загадъчните Хамангианци” – Светлозар Попов (Варна)

11,15 ч. „Паметта за Св. Климент Охридски и измеренията на неговото дело” – д-р Весела Трайкова (Институт за исторически изследвания, БАН)

11,45 ч. „Драмата на ранната църква” – Петко Атанасов („Булга Медия“, София)

12,15 ч. „Скритото за историята на България в светлината на древните летописи „Джагфар тарих” и „Нариман тарих” – Александър Стойчев (Пловдив)

12,45 ч. „Богомилството през погледа на историческите извори” – Петко Добрев (Силистра)

13,15 – 14,00 ч. Почивка

14,00 ч. „Кукерският обичай в с. Аспарухово, Варненско” – ученици от Работилница „Културните съкровища в Аспарухово”, НГХНИ „К. Преславски” (Варна), с ръководител Елеонора Николова

14,30 ч. „Българските шевици – произход и значение” – Славян Стоянов и Дима Тодорова (Варна)

15,00 ч. „Родът Обретенови от Русе” – д-р Веселина Антонова, гл. специалист в Държавен архив – Русе

15,30 ч. Обсъждания по докладите

17,00 ч. Представяне на книгата „Ранното християнство, Юстиниян и Юстинияна Прима” от д-р Весела Трайкова. Водещ – Петко Атанасов.

18,00 ч. Закриване на първия ден от конференцията.

23 април (неделя)

10,00 ч. „Етнология на Северното Черноморие” – д-р Росен Гацин (СУ „Кл. Охридски”)

10,30 ч. „130 години от рождението на големия Български скулптор – варненецът Кирил Шиваров” – Румяна Иванова (Варна)

11,00 ч. Представяне на книгата „Къщите говорят” от Мариана Мелнишка и Александър
Геров. Водещ – Християн Облаков

12,00 ч. Дискусия на тема „Проучване, опазване и популяризиране на културно-историче-
ското наследство – фактор за образователното и духовно развитие на българите“

13,00 ч. „Родът на Апостола” – документален филм на БНТ, посветен на 180-годишнината от
рождението на Васил Левски. Режисьор Весела Смилец

14,00 ч. Закриване на Пролетните дискусии

За контакти: Даниела Василева 0878706498
sdrujenieduhikultura@abv.bg
www.istor-konf-varna.com
Източник: http://www.istor-konf-varna.com/

18 април – Пасхални четения с Пламен Сивов, Теодора Димова и Александър Урумов


Столична библиотека и предаването „Вяра и общество“ на БНТ1 Ви канят на Пасхални четения с Пламен Сивов, Теодора Димова и Александър Урумов, представени от Горан Благоев.
Събитието ще се състои на 18 април 2017 г. 18:00 ч. в залата на Американския център на Столична библиотека, пл. „Славейков“, 4а.
Източник: http://www.libsofia.bg/

Покана: Национални филологически четения за студенти и докторанти – 2017 година


Уважаеми колеги бакалаври, магистри и докторанти филолози от българските висши училища! На 11 май 2017 г. Филологическият факултет на Югозападния университет “Неофит Рилски” – Благоевград, организира отново своите Национални филологически четения за студенти и докторанти.

Каним всички, които са изкушени от проблемни въпроси на езикознанието и литературознанието, да вземат участие в тази конференция. Участниците ще бъдат разделени в две секции – езиковедска и литературоведска. Национално жури ще определи победителите, които ще получат награди.

Заявка за участие (свободен текст , но трябва да съдържа име на доклада, име на студента/докторанта, информация за това той дали е студент или докторант, висше училище) трябва да попълните и изпратите на следния електронен адрес: ant100@abv.bg; panayotova@swu.bg или да подадете във Филологическия факултет – стая 568 всеки работен ден!
Очакваме ви! :)
Източник: http://www.swu.bg/
Снимка: Интернет

27 – 28 април: Международна кръгла маса “РАЗРУШЕНИ СВЕТОВЕ… НОВИ СВЕТОВЕ”


Международният университетски семинар за балканистични изследвания и специализации организира XXVI Международна кръгла маса “РАЗРУШЕНИ СВЕТОВЕ… НОВИ СВЕТОВЕ”. Форумът ще се проведе на 27 и 28 април 2017 г. в заседателната зала на Ректората. Регистрацията на участниците е с начален час 9.00.
Програма
Източник: http://www.swu.bg/

19 април – Студентски научни четения: “Средновековието – поглед към една отминала епоха” в Благоевград


На 19 април 2017 г. (сряда) от 10:00 часа в зала 412 на Учебен корпус №1 на Югозападен университет “Неофит Рилски” ще се проведат Студентски научни четения, които ще преминат под наслов “Средновековието – поглед към една отминала епоха”.

Организатори на събитието са Студентският клуб “Проф. Иван Дуйчев”, Катедрата по история към Правно-историческия факултет и Студентският съвет към ЮЗУ “Неофит Рилски”.

Мероприятието е по повод 110 години от рождението на видния български медиевист професор Иван Дуйчев.
Източник: http://www.swu.bg/
Снимка: Интернет

24 април – Среща на студенти с Неврокопски митрополит Серафим в Благоевград

На 24 април 2017 г. от 11:00 часа в зала 412 на Учебен корпус №1 на Югозападен университет “Неофит Рилски” ще се състои среща на студенти, докторанти и преподаватели от Югозападния университет “Неофит Рилски” с Негово Високопреосвещенство Серафим, Неврокопски митрополит.

Темата на срещата е Традиции и модерност в развитието на съвременното българско общество
Източник: http://www.swu.bg/
Снимка: Интернет

Възможност за участие: Руски проект върху историята на Февруарската революция през 1917 г.


“Февруарската революция от 1917 г.”
По-долу искаме да споделим с вас информация за един много интересен руски проект върху историята на Февруарската революция през 1917 г.

Project1917

Той представлява уникална мултимедийна инициатива, посветена на 100 годишнината от Февруарската революция в Русия през 1917 г. Представлява симулация на социална мрежа, в която участват най-различни значими исторически фигури от ’17-та (политици, творци, поети и пр.).

Проектът е на руски и английски език, като в руската версия наборът от документи и представени исторически фигури е по-широк, а в английската акцентът е върху европейски и американски автори.

Страницата е всъщност огромна база данни с уникално съдържание – архиви, дневници, писма и пр. – датирани от 1971 г. В натрупването и свързването на тази информация се търси достоверно пресъздаване на атмосферата и мислите на историческите герои от това време.

Наред с ежедневните публикации, са добавени и някои специални “функции” – туитване в реално време от потуващия “Britannic” (на руски), пресъздаване в анимация на убийството на Распутин и фото галерии с редки снимки от Русия през 1917.

Проектът може да бъде следван в социалните мрежи: на руски и на английски.
Източник: http://gate.cas.bg/
Снимка: Интернет

Покана: Конференция: “Централна Европа и Мюсюлманите на Балканите: връзки и образи”


Конференция: “Централна Европа и Мюсюлманите на Балканите: връзки и образи”
ПОКАНА ЗА УЧАСТИЕ

Конференцията ще се състои в Прага, на 2 – 3 октомври, 2017 г.

Организирана е от Историческия институт към Чешката академия на науките в сътрудничество с Института по етнология.

Работен език: английски

Целта на конференцията е да събере заедно учени от различни полета (главно историци, етнологиз, социални и културни антрополози, литературоведи, изследователи на изкуството и социолози) от различни страни от Централна и Юго-източна Европа.

Понятията “Централна Европа” и “Балкани” се използват с практическа цел без съдържателни импликации. Балканите могат да се разпростират в широкия район между Черно море и Адриатика, Босфора и Дунав. Препращайки към Централна Европа се имат предвид преди всичко Хабсбургското пространство (Австрия, Чехия, Унгария, Словакия, Словения, Хърватска, Полша). Мюсюлманите, от които се интересуваме, са бошняци, албанци и по-малки групи като помаци, роми и други, живеещи в Югоизточна Европа.

Възможни тема, които ще се засегнат по време на обсъжданията са:

* Наследството от конфликтите между Австро-Унгария и Османската империя и съвместно съществуване в ранно-модерната епоха;
* Присъствието на Хабсбургите в Босна и Херцеговина;
* Босненските мюсюлмани преди 1918 като “Турци”, “лоялни поданици на Хабсбургите” и “славянски братя”;
* Образите на балканските мюсюлмани в Централна Европа (пътеписи, литература, изкуство…)
* Централна Европа и нейните обитатели в очите на Балканските мюсюлмани;
* Отношения и репрезентации по време на конфликти(например, Първата и Втората световна война, войните в Югославия през 90-те и др.);
*Gastarbeiter-и и бежанци от Балканите към Централна Европа;
* Образи и стереотипи в Централна Европа за балканските мюсюлмани след 1989 г.;
* Инструментализацията на историята и използването на “antemurale” в актуалните дебати върху исляма, имигрантската криза и “крепостта Европа”
* Нови изследвания върху мюсюлманите на Балканите в Централна Европа;
* Теоретични и методологически дебати.

Докладите ще бъдат отпечатани в сборник на Историческия институт.

Кандидатите трябва да изпратят имената си, академичната позиция, институционална принадлежност и кратко резюме на доклада (около 300 думи).

Краен срок: 15 май 2017 г.

Изпратете предложението си до:

Frantisek Sistek, Ph. D.
Institute of History – Czech Academy of Sciences, Prague
frantsistek@volny.cz
Източник: http://gate.cas.bg/
Снимка: Интернет

Покана за Докторантска конференция: “Новият човек в социалистическото общество”


Докторантска конференция: “Новият човек в социалистическото общество”
Университета в Пула, Хърватия, Катедра по история и Център за културни и исторически изследвания на социализма (CKPIS) организират

Докторантска конференция на тема:

Новият човек в социалистическото общество
Пула, 30 август – 2 септември, 2017 г.

За трета поредна година организаторите провеждат три-дневна работна конференция за докторанти. През 2015 г. тя беше посветена на историята на ежедневието в социалистическа Югославия, а през 2016 г. темата беше “Югославския социализъм: подобия и изключения”.

Досега на срещите в Пула и на островите Брижуни участваха колеги (професори и докторанти) от Белград, Флоренция, Хамбург, Мюнхен, Потсдам, Регенсбург, Сараево, Скопие, Забреб и Пула. На тазгодишното издание темата е свързана със социалистическия проект за Новия човек. Вече има потвърдени участници с техни изказвания по темата, а сега очакваме и докторанти от региона да се включат и да представят техните изследвания върху идеологическото конструиране и моделиране на социалистическия човек в Югославия и другите социалистически общества от региона.

Повече информация за конференцията и как да кандидатствате може да видите ТУК.

Краен срок за кандидатстване: 15 май 2017 г.
Източник: http://gate.cas.bg/
Снимка: Интернет

Покана за участие в международна конференция на тема: “Светът в движение: миграция, общества, промяна”


Покана за участие в международна конференция на тема:
“Светът в движение: миграция, общества, промяна”

30 октомври – 1 ноември 2017 г., Манчестър

Миграционната лаборатория на Университета в Манчестър кани предложения за доклади, панели и изложби, свързани с темата за “миграцията в контекста на несигурността и промяната”.

Още за темата можете да видите в английската версия на новината!

Възможни теми и насоки на докладите

Очакваме предложения за доклади, панели и изложби, които се занимават или опонират на връзката между миграцията и различните социални, политически и икономически сътресения в съвременния свят. Надяваме се да включим дискусии върху въпроси като принудителната миграция, предоставянето на убежище, трудовата миграция, трафика на хора, диаспората, интеграцията, гражданството и съответната им връзка с конфликтите, икономическите неравенства, климатичните промени, политическите промени и социалните трансформации:

* Дом, граници, идентичности
* Медиа, култура, нов популизъм
* История, социални актьори, институции
* Езици, разкази, изразни форми
* Методологии, наука и практика

Важни дати

* Предаване на резюмета: 30 април 2017 г.
* Известие за одобряване: 30 май 2017 г.
* Регистрация: 15 юли 2017 г.
* Конференция: 30 октомври – 1 ноември 2017 г.

Членове на организационния комитет:

Dr Tanja Müller, Prof Bertrand Taithe, Prof Uma Kothari, Prof Yaron Matras, Dr Tamara West, Dr Cathy Wilcock

За контакт: Cathy.wilcock@manchester.ac.uk

Submission guidelines
Източник: http://gate.cas.bg/

Христос Воскресе! Йоан Екзарх: “А ето, след Възкресението първом изрече думата “Мир вам” (Слово за Пасха)

Христос Воскресе! Честит Празник, Възкресение Христово!

Научете повече за Празника
Патрирах Неофит: “Съвършена любов Той ни показа на Кръста, нея Той очаква и от нас” (ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ)

По повод най-светлия християнски празник, предлагаме на любознателните читатели един от бисерите на Златния век на българската книжнина – “Слово за Пасха” от Йоан Екзарх.

СЛОВО ЗА ПАСХА
Слово на Йоан Презвитер от евангелското тълкование

 “Върнаха се пак двамата ученици у тях си, изумени, а Мария стоеше отвън при гроба, плачейки” (Иоан. 20:10-11).

 Жалостив е, прочее, женският пол и бързо се поддава на състрадание. Казвам това, та да се не чудиш защо Мария, стоейки при гроба, плаче горчиво, Петър пък изобщо не прави такова нещо. “Учениците, рече, се върнаха у тях си изумени”, а тя “стоеше плачейки”, понеже и полът [им] е състрадателен и при това — понеже тя не знаеше ясно за възкресението, докато тези ученици, видели повивките и повярвали, се върнаха изумени. Но защо двамата не отидоха в Галилея, както им бе наредено преди разпъването? Както си мисля, те чакаха другите апостоли, а едновременно преживяха това чудо. Те се върнаха, а тя и още стоеше при гроба, плачейки, защото и гробът, гледан от хората, е голяма утеха.

 Виждаш ли я, как тя, отдадена на покойника, мисли, като се наведе да види мястото, дето лежи тялото Иисусово? Заради това и поради това усилие не малка награда приема. Онова, що учениците не съзряха, това тя първа видя, сиреч: “два ангела седящи, единият при нозете, а другият — при главата в бели одежди” (Иоан. 20:12). И видът им бе изпълнен със светлост и радост. Умът на жената не беше чак толкова възвишен, та от това да получи даровете на възкресението, затова чрез тези неща стана нещо повече. Защото тя вижда ангели седящи, светли на вид, та да отклонят ума й от мъката и да я утешат. Те обаче не й казват нищо за възкресението, ала постепенно я насочват към мисълта за него. Видя образи светли, каквито никога не бе виждала, видя блестящо видение, чу състрадателен глас.

Виж още

Април – септември: Изложби „Златното съкровище от Надсентмиклош“ и „Езическа България: власт и общество“ в България


   Изложбата „Златното съкровище от Надсентмиклошоткри Националният археологически музей при БАН на 6 април 2017 г.

Тя е втората изложба от проекта “Златният път на Балканите през бронзовата епоха – Златото от Ада тепе: производство и разпространение“ между Националния археологически институт с музей (НАИМ) при Българската академия на науките (БАН) и Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките (ААН).

Официалните лица, които присъстваха на откриването, са вицепрезидентът на Р. България Илияна Йотова, министърът на културата Рашко Младенов, кметът на София Йорданка Фандъкова, извънредният и пълномощен посланик на Австрия в България Н.Пр. Роланд Хаузер и председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.

Съкровището от Надсентмиклош напуска за пръв път границите на бившата Хабсбургска империя и досега е виждано в цялост само в Будапеща и във Виена. То e част от постоянната експозиция на Музея за история на изкуството във Виена. Повече от 200 години остава един от шедьоврите в Колекцията на древногръцкото и древноримско изкуство в музея. Открито е по случайност през 1799 г. в областта Банат, тогава част от Хабсбургската империя. Състои се от 23 съда с общо тегло почти 10 кг. Отличава се с изключително качество и прецизност на изработката и завършеност на композициите. То е най-голямото познато досега съкровище от Ранното средновековие.

Изследванията през последните десетилетия показват, че то е събирано продължително време, от втората половина на VII до края на VIII век и утвърждават връзките му с аварската култура. То се състои от седем преработени в кани бутилки, четири купи с токи, две по-малки купи с дръжка, една овална купа с плоска дръжка, малка издута купа, две купи с глава на бик и купа с форма на наутилус, два бокала, две чаши и един ритон. В състава му се включват общо 6 двойки съдове. Общият брой на предметите е 23, от които 22 са оригинални, а чашата с номер 12 е копие. Изработени са от злато, съставът на което варира от 20 до 22 карата, с две изключения. Всичките съдове са ковани, а украсата е изработена чрез изчукване в дълбок релеф.

Изложбата ще бъде отворена за посетители от 7 април до 9 юли 2017 г. в зала „Трезор“ на НАИМ при БАН.

     Едновременно със „Златното съкровище от Надсентмиклош“ на 6 април НАИМ при БАН откри изложбата „Езическа България: власт и общество“.

Тя представя културата и основните аспекти в процеса на формиране на българското общество в Дунавска България в периода VII–IX век, когато българската държава се превръща в основен политически фактор.

Изложбата обхваща многообразни експонати от различни материали – керамика, камък, бронз, злато и сребро. Организирана е около шест теми: Ранновизантийското наследство, Българските езически некрополи, Аристокрацията в Първата българска държава, Между езичеството и християнството, Религия и култови практики и Образът на владетеля. Всяка тема има своя акцент и разказва за дълбоките културни традиции през тази епоха, за социално-икономическите условия в обществото, за неговия военен характер, за нарастващите възможности на българската аристокрация, а също и за засилването на византийското влияние. Основен акцент е керамиката. В специална витрина са отделени т.нар. „особени форми” на глинени съдове от некропола от Топола – форми, имитиращи скъпите съдове от благородни метали, присъстващи в съкровищата и представителните гробни комплекси от епохата.

Сред най-интересните находки са: сребърният потир от Нова Надежда, колективната находка коланни украси и солиди от Акалан, Турция, каната от сива пречистена глина от некропола при Нови пазар, глинената керемида с изображение на шаман от Мадара и съдове от Вокил и Голямата базилика в Плиска, чашата на жупан Сивин от Велики Преслав, бронзовата розета със загадъчни знаци от Плиска, медальонът на Омуртаг от Велико Търново. Изложбата завършва с оловен печат на княз Борис-Михаил – покръстителят, с който започва нов етап от историята и културата на Средновековна България.

Изложбата може да бъде видяна в Залата за временни експозиции на НАИМ от 7 април до 24 септември 2017 г.

Повече за изложбите и за проекта “Златният път на Балканите през бронзовата епоха – Златото от Ада тепе: производство и разпространение“ вижте на http://www.naim.bg/

Снимки
Източник: http://www.bas.bg/

19 април – Изложба “110 години от рождението на проф. Иван Дуйчев”


Изложба “110 години от рождението на проф. Иван Дуйчев”
19 Апр 2017 13:00
Университетска библиотека “Св. Климент Охридски”
На 19 април 2017 г. от 13,00 ч. в Университетската библиотека “Св. Климент Охридски” ще бъде открита изложбата “110 години от рождението на проф. Иван Дуйчев”
Тя се организира от Университетската библиотека “Св. Климент Охридски” съвместно с Центъра за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев”.
В експозицията ще бъдат показани книги от личната библиотека на проф. Иван Дуйчев, материали от личния му фонд, документи, снимки и писма, свързани с неговия живот и научна дейност, съхранявани в Центъра за славяно-византийски проучвания.
Изложбата се организира в рамките на ХI-та годишна архивна конференция на специалност “Архивистика и документалистика”
Източник: https://www.uni-sofia.bg/

19 – април: Българо-полска конференция на тема: “Християнското светоусещане в полската и в българската поезия”

Българо-полска конференция на тема: “Християнското светоусещане в полската и в българската поезия”
19 Апр 2017 09:00
Конферентна зала, Ректорат на Софийски университет “Св. Климент Охридски”
Събитието се организира от Факултета по славянски филологии, Полския институт в София и Университета “Мария Складовска-Кюри” , Люблин, Полша.
По време на научния форум ще се проведе кръгла маса за антологичния принцип в подхода към християнската лирика.
Проявата ще завърши с изпълнение на вокално-инструменталната формация “Точка БГ”.
Вход свободен.
Източник и програма

18 – 19 април – ХI-та годишна архивна конференция на специалност “Архивистика и документалистика”

ХI-та годишна архивна конференция на специалност “Архивистика и документалистика”
18 Апр 2017 09:00 – 19 Апр 2017 17:00
Заседателна зала 1 на Софийски университет “Св. Климент Охридски”
Събитието се провежда съвместно с Центъра за славяно-византийски проучвания “Проф. Иван Дуйчев”
Източник: https://www.uni-sofia.bg/

28 – 29 март – Две публични лекции на д-р Paula Jardón Giner от Университета във Валенсия


Националният археологически институт с музей при БАН (НАИМ при БАН) има удоволствието да Ви покани на две публични лекции на д-р Paula Jardón Giner, Faculty of Philosophy and Еducational Sciences, Университет във Валенсия, Кралство Испания (www.uv.es).

Първата лекция е на тема „Educational programs in museums, archaeological sites and research institutions: a gender perspective” и ще се проведе в Заседателната зала на НАИМ при БАН, гр. София, пл. „Атанас Буров“ № 1 (срещу президентството) на 28 март 2017 г. от 16.00 ч.

Втората лекция е на тема „Disseminating strategies for citizenship participation in heritage: three cases in the Valencian region (Spain)”. Лекцията ще се проведе в Заседателната зала на НАИМ-БАН на 29 март 2017 г. от 16.00 ч.

Повече информация за д-р Paula Jardón Giner можете да намерите в приложеното CV, както и тук:

https://webgrec.uv.es/webpages/personal/cat/H2663.html

http://roderic.uv.es/pers/H2663.html

http://www2.pastwomen.net/equipo/paula-jardon-giner

https://uv.academia.edu/PaulaJardon

https://www.researchgate.net/profile/Paula_Jardon

http://www.darqueo.com/darqueo/curriculum2/curriculum_paula.pdf
Източник: http://naim.bg/

28 март – Представяне на книгата: Across the Danube: Southeastern Europeans and Their Travelling Identities (17th-19th c.)


Институтът за балканистика с Център по тракология Ви кани на представянето на книгата: Across the Danube: Southeastern Europeans and Their Travelling Identities (17th-19th c.), издадена през 2017 от издателство Brill.

Книгата ще бъде представена от един от съставителите й Олга Кациарди – Херинг, професор по нова гръцка история в Атинския университет „Й. Каподистриас” и от Росица Градева, доцент в Института за балканистика с Център по тракология.Представянето ще се състои на 28 март (вторник) от 16 ч. в сградата на ИБЦТ на ул. Московска 45.
Ивайло Начев
Източник: http://balkanstudies.bg/

27 март – Представяне на Международния научен сборник „GLORIA BIBLIOSPHERAE”


Във филиал „Студентски“ на Столична библиотека ще бъде представен Международният научен сборник „GLORIA BIBLIOSPHERAE”, който включва изследвания на 146 автори от 12 държави /Австрия, Алжир, България, Великобритания, Грузия, Иран, Полша, Русия, САЩ, Турция, Украйна и Франция/.
Сборника ще представят проф. Александра Куманова и д-р Николай Василев от УНИБИТ.
Заповядайте на 27 март 2017 г. от 17:00 часа.
Източник: http://www.libsofia.bg/

25 март – Представяне на книгата “Театърът в България 1989 – 2015”


Излезе от печат монографията на проф. Николай Йорданов
“Театърът в България 1989 – 2015”.
София: 2016
Монографията е съвместно издание на Института за изследване на изкуствата и Фондация “Homo Ludens”. Може да се намери в: „Книжици”, книжарницата на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и книжарница „Нисим”.
Публичното представяне на книгата ще се състои на 25 март (събота) 2017, 19:00
Червена зала, Червената къща.
Източник: http://gate.cas.bg/

Програма на Изкуствоведски четения 2017 – модул Ново изкуство (3 – 5 април)


Програма на Изкуствоведски четения 2017 – модул Ново изкуство

Програма на международната научна конференция Изкуствоведски четения 2017, модул Ново изкуство.
3 – 5 април 2017, Заседателна зала на Институт за изследване на изкуствата.
Програма Ново изкуство
Източник: http://artstudies.bg/

Програма на Изкуствоведски четения 2017 – модул Старо изкуство (21 март – 2 април)

Програма на Изкуствоведски четения 2017 – модул Старо изкуство

Програма на международната научна конференция Изкуствоведски четения 2017, модул Старо изкуство.
31 март – 2 април 2017, Големия салон на Българска академия на науките.
Програма Старо изкуство
Източник: http://artstudies.bg/

21 март – Лекция на чл.-кор. проф. Светлана Куюмджиева: “Нотирани песнопения за св. Иван Рилски и св. Петка Търновска”


Лекция на чл.-кор. проф. Светлана Куюмджиева

На 21 март 2017, 14,00 ч. в залата на Института за изследвана на изкуствата – БАН (ул. Кракра 21) ще се състои лекция на чл.-кор.проф. д.изк. Светлана Куюмджиева на тема:

“Нотирани песнопения за св. Иван Рилски и св. Петка Търновска”.

Лекцията е в рамките на семинара на изследователска група “Музикална култура и информация”.
Източник: http://artstudies.bg/

Покана: Национална научна конференция “Християнските ценности в българската литература за деца”

Институтът за литература – БАН, Направление “Нова и съвременна българска литература” организира Национална научна конференция

“Християнските ценности в българската литература за деца”

Конференцията ще се проведе на 15 /евентуално и 16/ май 2017 г., понеделник, вторник/. Място и час на провеждането на конференцията ще бъдат съобщени допълнително.
Моля, изпращайте заявките си до 30 април на адрес  r_chernokozheva@abv.bg
Източник: http://ilit.bas.bg/

23 март – Публична дискусия върху творчеството на публициста Георги Марков


Публична дискусия върху творчеството на публициста Георги Марков

23 Март 2017 18:30
Конферентна зала, Ректорат на Софийски университет “Св. Климент Охридски”
С участието на: Димитър Кенаров, Димитър Бочев, Дочо Боджаков и проф. дфн Инна Пелева
Модератор: Ангел Игов

Събитието се организира от Културния център на Софийския университет и Издателство „Сиела“.

За журналиста Георги Марков е говорено и ще се говори. Неговите „задочни” репортажи продължават да бъдат болезнено огледало на една „задочна” България четири десетилетия по-късно.

Личността и творецът Георги Марков обаче остават в сянката на политическия дискурс. Театрален и филмов сценарист, Марков е автор и на редица новели, пиеси, разкази, романи и есета, много от които забранявани от властимащите след 1945 г. Първата му литературна творба – разказът „Рекордьорът на уиски“, е публикувана във в-к „Народна младеж“ през 1951 г. Произведението, което прави публициста известен за широката общественост, идва 11 години по-късно: романът „Мъже“ (1962), който печели наградата за най-добър роман на годината в България. Изключително талантливият Марков създава конкретна, достъпна проза, изчистена от академичен жаргон или абстракция. Сборниците с разкази и новели „Портрет на моя двойник“ (1966 г.) и „Жените на Варшава“ (1968 г.) са върхови постижения на българската белетристика. Едноименните новели са сред най-доброто, сътворено от писателя, и имат запазено място не само в родната, но и в европейската модерна проза.

В разговора на 23 март 2017 г. от 18:30 ч. в Конферентната зала (Ректорат на СУ) ще участват журналистът, писател и биограф на Георги Марков Димитър Кенаров, писателят Димитър Бочев, режисьорът Дочо Боджаков, проф. дфн Инна Пелева. Модератор по време на дискусията ще бъде критикът и писател Ангел Игов.
Източник: https://www.uni-sofia.bg/

20 март – Кръгла маса на тема “Република България и Република Азербайджан: 25 години приятелско партньорство и сътрудничество”


Кръгла маса на тема “Република България и Република Азербайджан: 25 години приятелско партньорство и сътрудничество”
20 Март 2017 18:00
Конферентна зала, Ректорат на Софийски университет “Св. Климент Охридски”
Събитието се провежда Центъра за азербайджански език и култура към Софийския университет съвместно със Софийския форум за културна и научна дипломация (УКХ “Алма матер”) и Славянския университет в Баку.
Източник и Програма

10 март – Кръгла маса на тема: „Римските договори: европейският съюз е 60-годишен. Твърде млад ли е или твърде стар?“


Кръгла маса на тема: „Римските договори: европейският съюз е 60-годишен. Твърде млад ли е или твърде стар?“

10 Мар 2017 10:00

Аула, Ректорат на Софийския университет “Св. Климент Охридски”

На 10 март 2017 г. от 10.00 часа в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще се проведе кръгла маса на тема: „Римските договори: европейският съюз е 60-годишен. Твърде млад ли е или твърде стар?“ (The Treaties of Rome: the EU is 60-years-old. Is it too young or too old?)

Събитието се организира от посолството на Италия и Италианския културен институт по повод честването на 60-годишнината от подписването на Римските договори.

След края на Втората световна война, на 27 март 1957 г. шест европейски държави – Белгия, Франция, Италия, Германия, Люксембург и Холандия подписват Римските договори. Чрез тях, търсейки път към създаване на общ пазар и постепенно сближаване на стопанската политика на държавите-членки, се полагат основите за по-сигурен, по-стабилен и процъфтяващ континент.

В последните години Европейският съюз се изправя пред различни проблеми. Трябва ли сегашната ситуация и динамиката да бъдат разглеждани като знаци на остаряване или те показват пътя за бъдещото развитие? Целта на организаторите е чрез кръглата маса да се внесе яснота върху някои аспекти от първите шест десетилетия на интеграция, търсейки възможни пътища за по-нататъшно развитие на Европейския съюз.

Модератор на събитието ще бъде посланикът на Италия у нас Стефано Балди. В кръглата маса ще участват Раймондо Кальяно де Азеведо от Факултета по икономика към Университета “Ла Сапиенца”, Рим, Соломон Паси, основател и президент на Атлантическия клуб в България, бивш министър на външните работи на България, Огнян Златев, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, проф. Ингрид Шикова, преподавател в специалност „Европеистика“ в Софийския университет.

Работният език на форума ще бъде английски.
Източник: ttps://www.uni-sofia.bg/

9 март -Представяне на книгите “Христо Ботев. Литературноисторически изследвания” и “Софроний Врачански. Живот и дело”


Представяне на книгите “Христо Ботев. Литературноисторически изследвания” и “Софроний Врачански. Живот и дело”
09 Мар 2017 18:00
Заседателна зала 2, Ректорат на Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Събитието се организира от Магистърска програма „Интерпретативна антропология“ при Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Издателство „Кралица Маб“. Ще бъдат представени книгите “Христо Ботев. Литературноисторически изследвания” на Стефана Таринска и “Софроний Врачански. Живот и дело” на Николай Аретов.
За двете книги ще говорят проф. Николай Жечев, проф. Надя Данова и доц. Катя Станева.
Модератор: доц. Николай Папучиев
Източник: https://www.uni-sofia.bg/

9 март – Дискусии за българската култура


Дискусии за българската култура
09 Мар 2017 18:00
Конферентна зала, Ректорат на Софийски университет “Софийски университет Св. Климент Охридски”
Събитието се организира от Центъра за изследване на патристичното и византийското наследство към Богословския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” съвместно със сдружение “Харта”.
Източник: https://www.uni-sofia.bg/

28 февруари – Семинар-разговор на проф. Кристоф Рап на тема: “Добродетелите на характера в Евдемова етика на Аристотел”


Семинар-разговор на проф. Кристоф Рап на тема: “Добродетелите на характера в Евдемова етика на Аристотел”
28 Фев 2017 13:30
Конферентна зала, Ректорат на Софийски университет “Св. Климент Охридски”
Семинар-разговор на проф. Кристоф Рап, ръководител на катедрата по Антична философия и реторика и директор на CAS (Център за академични изследвания) в “Лудвиг Максимилиан” Университет в Мюнхен, Германия, със студенти, изследователи и преподаватели на тема Virtues of character in Aristotle Eudemians Ethics (“Добродетелите на характера в Евдемова етика на Аристотел”).
Събитието се организира от Философския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Източник: https://www.uni-sofia.bg/

Покана: VII Мартенски студентски четения на Великотърновския университет “Св. св .Кирил и Методий”


Организатор:
Исторически факултет / Исторически факултет, Клуб по българска медиевистика, клуб “История и памет”, Студентски съвет на ВТУ
Категория:
Научна конференция
Дата:
24.3.2017 г. – 25.3.2017 г.
Час:
09:30 – 18:30
Допълнителна информация
Място на провеждане
Исторически факултет, ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, 5003 Велико Търново, ул. Теодосий Търновски № 2
Източник и формуляр за участие – ТУК

20 януари – Представяне на книгата на ст.н.с. д-р Методи Петров “Западните българи”


Македонският научен институт (МНИ) и Институтът за исторически изследвания – БАН имат удоволствието да Ви поканят на представянето на книгата “Западните българи” – автор ст.н.с. д-р Методи Петров.
Ще поговорим за историята на Националноосвободителното движение, както и за съвременните проблеми на българите от Западните покрайнини.
Представянето ще бъде на 20 януари 2017 г. от 18 часа в Изложбената зала на Македонския дом, 2-ри етаж.
Нека на този ден си спомним за учения и приятеля Методи Петров по повод 90 години от рождението му.
Заповядайте!
Източник и съдържание на книгата.
Повече за книгата и исзледователя на Западните покрайнини – Методи Петров.

23 януари – Публична лекция на доц. д-р Сабине Ладщетер, директор на OeAI-Wien, Austrian Archaeological Institute при Австрийската академия на науките


Националният археологически институт с музей при БАН (НАИМ при БАН) има удоволствието да Ви покани на публичната лекция на доц. д-р Сабине Ладщетер, директор на OeAI-Wien, Austrian Archaeological Institute при Австрийската академия на науките (www.oeai.at).

Лекцията е на тема “Terrace House 2 in Ephesus“ и ще се проведе в Заседателната зала на НАИМ при БАН, София, пл. „Атанас Буров“ № 1 (срещу Президентството) на 23 януари 2017 г. (понеделник) от 14.00 ч.

Инсулата Terrace House 2 е с площ от ок. 4000 кв. м и е разположена в центъра на римския град Ефес. Поради изключително добре запзеното си състояние е сред най-важните и освен това най-забележителните паметници от този вид. Благодарение на доброто си състояние позволява да се извърши класификация и анализ на базата на плана на тази градска структура, както и на хронологията и стила, но също така тя представлява и почти неизчерпаем източник на материалната култура за римския период, както и за множество анализи при изучаването на жилищната архитектура.

Освен безспорно важното научно значение, инсулата Terrace House 2 представлява и голямо предизвикателство от гледна точка на методите на консервация и реставрация. Като обект запазен в много добро състояние, тя е и магнит за посетителите. Паметникът е посещаван от голям брой хора, като само през 2015 г. са повече от 150 000.

От 2007 г. доц. Ладщетер е ръководител на археологическите проучвания в Ефес, а от 2009 г. е директор на OeAI-Wien, Austrian Archaeological Institute при Австрийската академия на науките. Повече информация за нея можете да намерите тук (http://www.oeai.at/index.php/211.html).

XXVI Международна кръгла маса “Разрушени светове… нови светове”

XXVI Международна кръгла маса “Разрушени светове… нови светове”

Международният университетски семинар за балканистични проучвания и специализации при Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград ВИ КАНИ

да участвате в XXVI Международна кръгла маса

РАЗРУШЕНИ СВЕТОВЕ… НОВИ СВЕТОВЕ
на 27. 04 – 29. 04. 2017 г.

Предлагаме следните теми за дискусия:
– Иновации, модернизмът, авангардът, художествени предизвикателства;
– Залезът на империите и новите национални проекти;
– Митове за миналото, инсцениране на миналото;
– Визионери, предтечи, /фалшиви/ пророци;
– Утопии, революции;
– Носталгия по разрушени светове, копнежи по далечни светове;
– Традиции, мода, модерност, новоезиците;
– Компютърни мрежи и нови светове;
– Живот в преход, балканските преходи;
– Мостове между разрушените и нови светове;
– Руините и техният нов живот, изоставени и реновирани светове;
– Малките светове, преправяни, поправяни и обновявани, кърпени;
– Реформаторство или радикални доктрини;
– Заговори и преврати;
– Дисидентството – нови визии в остаряващи светове;
– Експерименти и открития;
– Социални техники и социално инженерство;
– Живот в двойни светове между реалността и виртуалните светове, хибридните
култури;
– Приемственост и конфликт между поколенията, генерации;
– Енергии на разрушение и съграждането.

Моля, изпращайте вашите заявки за доклади и резюме до 1.04.2017 г. на e-mail:
bforum@swu.bg

След 10 април 2017 г. можете да се запознаете с програмата на конференцията на сайта на Балканистичния семинар (www.bf.swu.bg).Материалите от конференцията ще бъдат публикувани в списание „Балканистичен форум“ след рецензиране. Редколегията си запазва правото на подбор на предложените текстове.

Списанието е реферирано и индексирано в Scopus, ERIH PLUS и РИНЦ.

Работни езици на конференцията: български, английски.

Колегите, които ще четат докладите си на български език, следва да имат готовност с разширено резюме на английски език или презентация на английски език. Пътуването, храната и нощувките са за сметка на участниците или институциите, в които те работят.
Източник: http://gate.cas.bg/
Колегите, които се нуждаят от съдействие във връзка с пътуването и резервация за
нощувки, моля да ни пишат на адрес: bforum@swu.bg

10 – 31 януари – Изложба „Нестор Марков – будителят”


На 10 януари 2017 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” бе открита изложбата „Нестор Марков – будителят”, посветена на 180 години от рождението му.

Нестор Марков е типичен представител на възрожденската интелигенция. Заема достойно място в редиците на най-изявените културни дейци у нас през последните десетилетия на Възраждането. Марков оставя богато книжовно наследство, което обхваща общо 38 отпечатани заглавия: 7 учебника, публикувани в 11 издания, 2 речника (френско-български и българо-френски), претърпели 5 издания, множество статии с публицистичен, естествено-научен и мемоарен характер, административно-отчетни публикации и дописки в периодичния печат. Лексикографското му дело има сериозен принос за развитието на националната ни култура. Целият живот и творческа дейност на Нестор Марков са посветени в предана служба на народа, като той е признат за борец за национално освобождение и учител, работил всеотдайно за изграждането на младата българска държава.

Изложбата откри доц. д-р Красимира Александрова – директор на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. В приветственото си слово тя отбеляза приноса на Нестор Марков за развитието на научната общност в България. Изказаха се акад. Петър Кендеров – председател на Съюза на математиците в България, акад. Веселин Дренски – председател на Научния съвет на Института по математика и информатика на БАН и проф. д.ф.н. Мария Младенова от УниБИТ, автор на биоблиография за Нестор Марков.

Представен бе и сборникът със статии от юбилейната сесия, посветена на Нестор Марков и проведена на 24.11.2016 г. За сборника разказа съставителката му проф. Диана Благоева, заместник-председател на Института за български език на БАН.

Изложбата е отворена за посетители до 31 януари 2017 г.
Източник: http://nationallibrary.bg

Декларация от Общото събрание на Българската академия на науките


ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

ПРЕЗИДЕНТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЕРСТВО

НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Д Е К Л А Р А Ц И Я

ОТ

ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА

БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

Общото събрание като ръководен орган на Българската академия на науките напълно подкрепя справедливия протест на учениците и преподавателите от Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов” под надслов „Не пипай моята гимназия”.

Повече от 50 години това специализирано училище подготвя едни от най-изявените български олимпийци, спечелили златни медали по математика и информатика, биология, физика, химия, география и астрономия. Такива специализирани учебни заведения има в САЩ, Русия, Франция, Германия, Япония и много други страни.

В институтите на Българската академия на науките успешно работят и ще продължават да работят възпитаници на НПМГ, като техните резултати са впечатляващи.

Учените от Българска академия на науките изразяват своето категорично становище, че трябва да бъда запазен статутът на Националната природо-математическа гимназия, за да бъдат оправдани надеждите на нашите деца и да може и в бъдеще като общество да сме горди с талантите на България.

Декларацията е приета от ОС на БАН на 09.01.2017 г.
Източник: http://www.bas.bg/

18-31 януари – “Световете на старите пощенски картички” – изложба на проф. Михаил Неделчев


18-31 януари 2017 г., Нов български университет – корпус 1, централно фоайе

Колекционерската страст на проф. Михаил Неделчев да събира вече десетилетия стари пощенски картички не е самоцел. Тя подкрепя професионалните му занимания като литературен историк и изследовател на регионални и национални култури. За това свидетелства изложбата „Световете на старите пощенски картички“, която ще бъде открита на 18 януари (сряда) 2017 г., от 16,30 ч., в пространството на Централно фоайе в корпус 1 на Нов български университет.

Изложбата съдържа само отделни образци от многобройните и многопосочни тематични насоки от колекциите на проф. Михаил Неделчев, но отлично показва, че в края на ХІХ и началото на ХХ век пощенската карта е имала функциите на истинска медия, била е не само средство за специфичен личен епистоларен диалог, но е документирала събития и обществени нагласи, трупала е културна и историческа памет, моделирала е представите за градски пейзажи и обживяни или „диви“ места. В изложбата ще видим как изглеждат преди повече от столетие Велико Търново, Варна, Пловдив, София и Русе, Копривщица и Созопол, Градът на спасението, но и световни мегаполиси като Цариград и Ню Йорк; ще се удивим на красотата и многообразието на традиционни български носии, ще се взрем в образите на колективни действа като хора, свирни, седенки, панаири, политически масови прояви; ще се запознаем чрез изображения на плажове и пристанища как се е разгръщала културата на общуването с водата; ще се запознаем с формите на култивиране на национално самосъзнание чрез изгледите на личности от националноосвободителното ни движение и политиката, на църкви и манастири, на Балканската война и на обявяването на независимостта на Царство България през 1908 г. И още много и много други теми – включително и куриози и странности…

Ще бъдат експонирани и част от притежаваните от проф. Михаил Неделчев книги върху историята на пощенската карта и албуми с репродуцирани пощенски картички от градове, региони или стилови явления (напр. сецесиона в пощенската карта).

За всички тези теми пред таблата с колекциите картички ще говорят проф. Георг Краев, доц. Веселин Методиев и доц. Васил Гарнизов.
Източник: http://kulturni-novini.info/

“Свети Антоний Велики и началото на християнското монашество”, доц. Костадин Нушев


На 17 януари според църковната традиция православните християни почитат паметта на големия духовен подвижник и основател на отшелническото (анахоретско монашество) св. Антоний Велики. Основен източник за живота и духовните подвизи на този голям египетски аскет е „Житието на св. Антоний”, написано от църковния учител и александрийски архиепископ св. Атанасий Велики. Като борец срещу арианството за чистотата на Православието, утвърдено от Първия Вселенски събор в Никея през 325 г., той бил подложен на гонения и заточения от страна на арианстващите императори на Римската империя и няколко пъти намирал убежище сред монасите в Египетската пустиня. …

Виж още…

17 януари – публична лекция на доц. д-р Марияна Стамова: „Исторически корени и съвременни измерения на албанския въпрос на Балканите“.


На 17 януари 2017 г. /вторник/ от 16:00 ч. в сградата на Института за балканистика с Център по тракология на ул. „Московска“ № 45 доц. д-р Марияна Стамова ще изнесе публична академична лекция на тема: „Исторически корени и съвременни измерения на албанския въпрос на Балканите“. Лекцията е в изпълнение на изискванията на чл. 28 от ЗРАС
Източник: http://balkanstudies.bg/

15 II – 19 III – Временна изложба „Българска археология 2016“


За десета поредна година Националният археологически институт с музей, с подкрепата на още 13 музея, организира временна изложба „Българска археология“. Изложбата представя най-интересните и впечатляващи открития и проучвания от изминалия активен археологически сезон. Сред експонатите са златни и сребърни украшения, керамични антропоморфни фигури и съдове и много други. Включени са 18 обекта, илюстриращи развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 40 000 г. пр. наше време) до средновековието.
Изложбата „Българска археология 2016“ може да бъде посетена в зала „Временна изложби“ на НАИМ от 15 февруари до 19 март 2017 г.
Източник: http://naim.bg/

Излезе от печат брошурата „Разказите на един софийски площад“


Брошурата „Разказите на един софийски площад“ е двуезично издание, на български и английски език. Тя представя резултатите и най-интересните находки от археологическите проучвания по проектите „Форумът на Сердика” и „Археологическото наследство на площад „Св. Неделя”, финансирани от Столична община по програма „Култура” през 2015 и 2016 г. и проведени от екип на НАИМ при БАН.
Автори на текстовете в брошурата са Веселка Кацарова (НАИМ при БАН), Александър Станев (РИМ – София), Дочка Владимирова-Аладжова (НАИМ при БАН), Снежана Горянова (НАИМ при БАН) и Владислав Тодоров. Редактор на брошурата е Веселка Кацарова.
В. Кацарова, А. Станев, Д. Владимирова-Аладжова, С. Горянова, В. Тодоров. Разказите на един софийски площад. София, 2016 г.
Източник: http://naim.bg/

Иванка Гергова, “Църквата Рождество Богородично в Берковица”


Иванка Гергова, “Църквата Рождество Богородично в Берковица”, 2016 (ISBN: 978-954-8594-62-2)
Монографията на Иванка Гергова „Църквата РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО в Берковица” е плод на повече от 35 години системно и целенасочено събиране, проучване и документиране на берковските църкви. Представен е изчерпателен анализ на факти от историята на берковския храм „Рождество Богородично”, както и пространно изследване на миналото на Берковската епархия, разкрити се неизвестни досега факти за църквата. Монографията е издание на Института за изследване на изкуствата.
Източник: http://artstudies.bg/

Излезе от печат сборникът „Нестор Марков и неговият принос в лексикографията и образованието“


Излезе от печат сборникът „Нестор Марков и неговият принос в лексикографията и образованието“. Сборникът съдържа доклади, изнесени по време на проведената през ноември 2016 г. в Института за български език Юбилейна научна сесия, посветена на сто и осемдесетата годишнина от рождението на Нестор Марков (1816 – 1936). В докладите се представят нови и малко известни факти, свързани с живота и дейността на Нестор Марков като виден възрожденски и следосвобожденски общественик, политически деец, учител, автор и преводач на учебници, съставител на българско-френски и френско-български речник (в няколко издания).
Източник: http://ibl.bas.bg/

18 януари – представянето на том 21 на академичната поредица Thracia на тема „Древна Тракия през I хил.пр. Христа: икономика, политика, общество, култура“


Институтът за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ има удоволствието да Ви покани на представянето на том 21 на академичната поредица Thracia на тема „Древна Тракия през I хил.пр. Христа: икономика, политика, общество, култура“.Представянето ще се състои на 18 януари 2017 г. в големия салон Българската академия на науките, ул. „15 ноември“ №1 от 11.00 ч.
Повече
ПОКАНА
Източник: http://balkanstudies.bg/

10 януари – Мутикултурализмът на Балканите: теории, преводи, практики


Секция „Сравнителни фолклористични изследвания“ има удоволствието да Ви покани на поредното събиране на семинара „Потиснати гласове“, посветено на темата:

„Мутикултурализмът на Балканите: теории, преводи, практики“

Лектор ще бъде Димитър В. Атанасов, ИЕФЕМ – БАН
Денят е 10.01, вторник, а началният час – 17:00. Мястото – зала 19 в сградата на ИЕФЕМ на ул. „Московска“ 6А
Текстът, чието представяне ще бъде обект на събитието, вече има своята биография – той е част от научния проект „Ислямът на Балканите: неугаснала надежда“, в който участват изследователи от Турция, България, Гърция, Румъния, Албания, Косово, Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения, Унгария, Австрия, Полша, Германия и др.
Студията, посветена най-вече на превода на мултикултурните идеи на балкански терен, на историята на този модел за социално планиране, и на възможностите за неговото прилагане върху реалности, различни от Запада, вече получи първите си оценки. Бихме били щастливи да включим и Вас в дебата за мултикултурализма, тъй като отношенията между „различните“ и възможностите за практическо осмисляне на процесите на управление на културните граници все по-дълбоко маркират ежедневието ни.
Заповядайте!
Източник: http://iefem.bas.bg/

Юбилеен международен симпозиум “КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ И НЕГОВАТА ЕПОХА”, 12-14 октомври 2017 г.


Уважаеми КОЛЕГИ,

През 2017 г. се изпълват 40 години от създаването на Научен център “Преславска книжовна школа” при Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. По този повод Центърът организира юбилеен Международен симпозиум “константин преславски и неговата епоха ”.

Форумът ще се проведе на 12-14 октомври 2017 г. в гр. Шумен и в гр. Велики Преслав с благословията на Варненския и Великопреславски Митрополит Йоан.

Тематичният обхват на симпозиума включва творчеството на един от най-изявените дейци от Преславската книжовна школа – епископ Константин Преславски, и културните и книжовни паметници от епохата, през която твори книжовникът.

Работни езици – български, руски и английски.

Таксата за правоучастие е 20 лева за български участници и 20 евро за чуждестранни и включва материалите по време на Симпозиума и издаването на докладите.

Разходите на участниците (пътни, дневни и квартирни) са за сметка на командироващата страна.

Предвижда се екскурзия до Велики Преслав на 14 октомври 2017 г. (събота). Желаещите да участват трябва да заявят това предварително във формуляра за регистрация.

Можете да участвате с доклад до 15 минути по следните тематични направления:

Палеославистика;

История;

Археология;

Изкуствознание;

Богословие.

Необходимо е мултимедийното представяне на докладите да се заяви предварително.

Докладите трябва да се предадат най-късно до 15. 11. 2017 г. на CD или по E-mail на Word 2007, придружени с използваните шрифтове и разпечатка на текста (или вариант в PDF формат). Докладът не трябва да надвишава 20 стандартни страници (включително и приложенията), с размер 12 pt и разредка 1,5. Резюме – до една стандартна страница, 1800 знака, на английски език. Цитиране – под линия.

Доклади, които не отговарят на този стандарт, няма да бъдат отпечатани.

Докладите ще се публикуват в том 18 на поредицата Преславска книжовна школа.

Заявки за участие, доклади, резюмета, точен актуален адрес (придружен с трите имена, научните звания и представяната институция), е-mail и телефон за контакти изпращайте до 30. 08. 2017 г. на адрес:

Шумен 9712

Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”

Научен център “Преславска книжовна школа”

Ул. “Университетска” № 115

гл. ас. д-р Грета Стоянова

тел. (++395 54) 83-04-95/116

или по e-mail: pks@shu.bg; pksshum@abv.bg – до Грета Стоянова
Организационен комитет
Източник: http://pksh.eu/

Покана за конференция Славянството-минало и настояще – език, литература, култура

Катедра по бохемистика Институт по савяннски филологии Вроцлавски университет заедно с Институт по полска филология имат удоволствието да Ви поканят на международната, интердисциплинарна научна конференция: Славянството-минало и настояще – език, литература, култура III.

Конференцията ще се проведе на 16-17 март 2017 г. в главната сграда на Вроцлавския университет. Можете да намерите повече информация и да изтеглите всички файлове на сайта: www.slowianszczyzna.wordpress.com, www.ifs.uni.wroc.pl, или www.ifp.uni.wroc.pl.

Подробности за конференцията.
Източник: https://uni-plovdiv.bg/

График на заседанията за отчитане на теренните археологически проучвания за 2016 г., изисквания за отчитане, както и условия за подаване на заявления за разрешителни за теренни археологически проучвания през 2017 г.


Уважаеми колеги,

Уведомявам Ви, че заседанията за отчитане на теренните археологически проучвания за 2016 г. ще се проведат в Заседателната зала на НАИМ при БАН, както следва:

Секция за праистория 20.02–21.02 2017 г.
Секция за тракийска археология 22.02–24.02 2017 г.
Секция за антична археология 27.02–02.03 2017 г.
Секция за средновековна археология 06.03–08.03 2017 г.
Теренни издирвания (АИС АКБ) и наблюдения 09.03–11.03 2017 г.

Документацията и презентацията ще бъде проверявана от 5 комисии в състав:

Секция за праистория: доц. д-р Крум Бъчваров (НАИМ при БАН), чл.-кор. проф. Васил Николов (НАИМ-БАН), доц. д-р Явор Бояджиев (НАИМ при БАН), доц. д-р Стефан Чохаджиев (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) и доц. д-р Петя Георгиева (СУ „Св. Климент Охридски“);
Секция за тракийска археология: доц. д-р Милена Тонкова (НАИМ при БАН), доц. д-р Стефан Александров (НАИМ при БАН); доц. д-р Христо Попов (НАИМ при БАН), доц. д-р Румяна Георгиева (Център по тракология), проф д-р Тотко Стоянов (СУ „Св. Климент Охридски“);
Секция за антична археология: проф. д-р Венцислав Динчев (НАИМ при БАН), доц. д-р Кръстина Панайотова (НАИМ при БАН), доц. д-р Гергана Кабакчева (НАИМ при БАН), доц. д-р Сергей Торбатов (НАИМ при БАН), доц. д-р Христо Прешленов (НАИМ при БАН), доц. д-р Здравко Димитров (НАИМ при БАН), доц. д-р Павлина Владкова (РИМ – Велико Търново);
Секция за средновековна археология: доц. д-р Валери Григоров (НАИМ при БАН), доц. д-р Методи Даскалов (НАИМ при БАН), доц. д-р Деян Рабовянов (НАИМ при БАН), гл. ас. д-р Румяна Колева (СУ „Св. Климент Охридски“), гл. ас. д-р Чавдар Кирилов (СУ „Св. Климент Охридски“), доц. д-р Евгени Дерменджиев (РИМ – Велико Търново), гл. ас. д-р Мария Манолова-Войкова (РИМ – Варна);
Теренни издирвания: доц. д-р Георги Нехризов (НАИМ при БАН), гл. ас. д-р Иво Чолаков (НАИМ при БАН), гл. ас. д-р Георги Иванов (НАИМ при БАН).

ДОКУМЕНТАЦИЯ
В деня на отчета всеки ръководител трябва да представи пълен комплект от задължителната документация, съгласно Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България: отчет, полеви дневник, полева инвентарна книга, графична и фото документация (топографски скици, планове, профили, снимки) със съответните описи и номерация.

Документацията се предава на секретаря на секцията преди започване на презентацията. При установяване на непълноти и несъответствия ръководителят ще бъде връщан и няма да може да представи презентацията си. Oтчетната документация трябва да бъде предоставена и в дигитален вид на CD или DVD в 2 еднакви екземпляра – един за архива на НИНКН и един за научния архив на НАИМ при БАН. Грижата за предаването на втория екземпляр в НИНКН се поема от НАИМ при БАН.

За да може да се установи изпълнението на изискването на чл. 10, ал. 2 от Наредбата за извършване на теренни археологически проучвания и съгласно решение на Съвета за теренни проучвания (протокол № 2 от 15.05.2014 г.) към всеки отчет трябва да се посочват номерът и авторът на регистрационната карта за археологическия обект за АИС АКБ, дата на последната й актуализация и от кого е направена.

ПРЕДАВАНЕ НА РЕЗЮМЕТА ЗА ИЗДАНИЕТО НА НАИМ-БАН – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ (АОР)
При отчитането научният ръководител задължително предава на секретаря на съответната секция резюме за всяко от проведените теренни археологически проучвания според инструкциите, публикувани на уеб страницата на НАИМ при БАН (Заповед № 1199/ 09.12.2016 на доц. д-р Л. Вагалински, главен редактор на АОР, Председател на теренния съвет и Директор на НАИМ при БАН).

ПРЕЗЕНТАЦИЯ
Презентацията трябва да бъде в Power Point формат и да включва: хронология, предназначение, граници на обекта. Времетраенето на представянето да бъде съобразено с мащабите и значимостта на изследванията. При изтичане на времето презентацията ще бъде прекъсната.

До края на всяка група заседания комисията ще преценява дали документацията и презентацията отговарят на Hаредба № H-00-0001 от 14 февруари 2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания.

При непредадена в установения срок документация и непредставено резюме за поредното издание на АОР, написано според изискванията съгласно решение на Съвета за теренни проучвания, няма да бъде издавано разрешение за теренно археологическо проучване през следващия сезон. При процедурата за издаване на Разрешения стриктно ще се спазват изискванията на Hаредба № H-00-0001 от 14 февруари 2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания, относно отчета на теренните проучвания.

СЪВЕТ ЗА ТЕРЕННИ ПРОУЧВАНИЯ
Първото за годината заседание на Съвета за теренни проучвания към НАИМ при БАН ще се проведе след приключването на отчетната кампания. Желаещите да получат Разрешение за теренно археологическо проучване задължително трябва да са предали в Научния архив на НАИМ при БАН документацията за проведените от тях археологически проучвания през 2016 г. Желаещите да получат Разрешение трябва да депозират в срок до 20.04.2017 г. в канцеларията на НАИМ при БАН подписани от тях Предложение (адресирано до Председателя на Съвета за теренни проучвания) и Работна програма по посочен по-долу образец, поотделно за всяко теренно археологическо проучване, както и разписка, удостоверяваща предаването на находките от предходния археологически сезон в съответния музей. Предложенията, работните програми за всички планирани през годината теренни археологически проучвания, както и документите за предадените находки и предадената документация трябва да бъдат депозирани заедно в посочения срок.

Съгласно изискванията на Hаредба № H-00-0001 от 14 февруари 2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания, за издаването на Разрешение за провеждане на спасителни или аварийни теренни проучвания, освен предложение, работна програма и служебна бележка от съответния музей за предадени находки, необходимо е и решение на комисия, назначена от министъра на културата или директора на НИПК или мотивирано предложение от директора на съответния музей.

В Предложението се посочва:

Вид на теренното археологическо проучване;
Вид и местоположение на обекта;
Ръководител на екипа и евентуално научен консултант.

Работната програма задължително включва следните параграфи:

Цел и задачи (вкл. точното описание на местонахождението и вида на археологическия обект), вид на теренното проучване
Водеща институция
Институции-съизпълнители
Научен екип – заместник ръководител, членове на екипа, научен консултант
Финансиране – произход
Срок (период) за провеждане на теренното проучване
Обем на предвижданата работа през годината – точно място на разкопаваната площ
Етапи на работа (теренна; обработка на материалите; подготовка на документацията; отчет)
Осигуряване на финансиране за текуща (аварийна) консервация и реставрация на разкритите недвижими археологически структури; източник на финансиране
Местосъхранение на придобитите движими паметници на културата
В случай, че искащият разрешение за теренно проучване е имал проучвания през предходния археологически сезон, същият прилага Служебна бележка / потвърждение от регионалния администратор, отговарящ за АИС АКБ, че е въвел регистрационни карти или е актуализирал наличните такива, за проучваните от него обекти. В служебната бележка се посочват номер, автор на картата, дата на последната актуализация и от кого е извършена.

ВАЖНО! Моля да се съобразите с изискванията за издаване на разрешение за теренни проучвания на Закона за културното наследство, особено чл. 150-153, както и с Наредба № н-00-0001 от 14 февруари 2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания, издадена от Министерството на културата, oбн. ДВ. бр. 18 от 1 Март 2011 г., изм. и доп. ДВ. бр. 30 от 17 Април 2012 г., изм. ДВ. бр. 101 от 18 Декември 2012 г.

Напомням Ви, че нереализираните по различни причини Разрешения за теренни археологически проучвания трябва да се връщат в канцеларията на НАИМ при БАН до изтичането на календарната година, за която са издадени.

доц. д-р Людмил Вагалински

ДИРЕКТОР НА НАИМ ПРИ БАН
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪВЕТА ЗА ТЕРЕННИ ПРОУЧВАНИЯ
Източник: http://naim.bg/

Св. Климент Охридски – Библиография


По случай 1100-годишнината от Успението на св. Климент Охридски Кирило-Методиевският научен център при БАН публикува библиография на изданията и изследванията върху неговия живот и творчество, чийто автор е гл. асистент д-р Нели Ганчева. Библиографията обхваща българска и чуждестранна научна литература, както и популярни публикации и художествени произведения, посветени на св. Климент Охридски за периода 1980–2015 г. Тя се явява продължение на библиографиите за св. Климент Охридски на Климентина Иванова (1966), Лиляна Грашева (1966) и Валерия Стоева, Здравка Орешкова, Кремена Петкова, Лиляна Неделева (1980). Описаният материал е представен систематично в седем раздела, включващи данни за изследвания на изворите, биографията, книжовната дейност и култа към св. Климент Охридски, включително и като представител на групата на св. Седмочисленици. След библиографията е приложен индекс на авторите.
Екипът на КМНЦ, работил по библиографията включва освен съставителката гл.ас. д-р Нели Ганчева и редакторите Галина Филипова и Милена Евтимова. Дизайнът на корицата и предпечатна подготовка са дело на Анита Борисова. Библиографията е издадена с подкрепата на Фондация „Палеобулгарика“.
Следващ етап от работата е създаването на електронна библиография за св. Климент Охридски от началото на научното дирене по темата до днес, в която информацията от настоящото издание ще бъде допълвана и актуализирана.
Източник: http://www.kmnc.bg/

Покана: научна конференция на тема: Исторически разкази в литературите: Аналогии и противопоставяния


Академичният кръг по сравнително литературознание предвижда да проведе през 2017 г. научна конференция на тема:
Исторически разкази в литературите:
Аналогии и противопоставяния

Вниманието ще бъде насочено към сравняване / съпоставяне на представянето на едни и същи или близки събития в различни литератури. Например войни и освободителни / сепаратистки движения, решителни обществени процеси, навлизането на нещо ново в живота, в манталитетите, в литературата и културата.
Други примерни тематични полета:
– Революционния дискурс: внос и традиция.
– Колонизатори и колонизирани – взаимни гледни точки.
– Чужди модернизатори и свои традиционалисти.
– Авангардните търсения и тяхната рецепция.
Предвиждаме конференцията да се проведе 6 и 7 април 2017 в Софийския университет. Материалите от конференцията ще бъдат публикувани на сайта на Академичния кръг.
Поканват се всички, които се чувстват провокирани от предложената тема, да изпращат заявки, придружени с резюме от около 600 знака, на организаторите на конференцията:
Николай Аретов, Анна Алексиева, Теодора Цанкова на емейл
calic.bg@gmail.com
Краен срок за заявки, придружени с резюмета – 28 февруари 2017.
Източник: https://calic.balkansbg.eu/